31.Бохемска Рапсодия

135 7 7
                                    

Криси

Ако мислим, че цялата тази ситуация с илюзиониста беше странна... Може би часта в която почнах да се психясвам и да се чудя какво по точно се опитва да намекне беше още по странна в главата ми. Кой по дяволите ще иска да потопи лодката? Е напрактика много неблагоприятни хора и създания де... Но зА какВо им Е?Добре де и на това знаех отговорa...но факта, че Филип каза че има някакъв план също беше ужасяващ, нищо че няма какво друго да се очаква от странен,шпиониращ ни полубог.
Имах прекалено много въпроси за този човек.Ако ни покани на чаено прати сигурно няма да ми стигнат три дена и три нощи да го разпитвам за всичко... Не че би ми казал много неща...
Момента  в който се чувствах най спокойно и сигурно... Се слУчИ тоВа. И *бУм* отиде си позитивната енергия, отиде си мотивацията и в мислената стая в мозъка ми бяхме останали само аз и драмаричните ми объркани мисли. Просто трябваше да се опитам да игнорирам всичко това и да не мисля, чак толкова. Не исках да казвам на Фин и на Анди, защото колкото и да е познават Филип по добре от мен. Знаят, че той каза всичко онова само за да мога да се оплета в още мисли и тъпи въпроси и колкото и да осъзнавах това, мозъка ми не искаше да го възприеме по този начин. А най лошата част беше, че-
-Криси! Къде си се замислила толкова? -попита ме Анди,прекъсвайки мислите ми а аз най сетне се върнах към нормалния работен процес на мозъка ми и осъзнах как въобще не слушах разговора на Фин и Анди до преди това.
-Аз просто се змсислих за ъм... рибите!
-Рибите?-попита Фин объркан.
-Имаше риби в езерото. И едната беше доста красива и ъм...да това е.
-Да не си удари главата в някой камък докато гледаше тези риби?-каза Анди, която вече сериозно почна да се притеснява за психическото ми състояние.
-нЕее не сЪм. Както и да е нека просто сменим темата! Колко часа минаха вече.
-6 часа.
Минаха 6 часа. А нашата весела дружинка още ги нямашееее. Да това беше най лошата част.
-Не трябваше ли да са тук от по рано?
-Трябваше. Не знам какво е станало, но се надявам да са добре.- каза Фин и продължи да се отглежда. А вече беше почнало да се стъмва.Богове, моля ви се само да не се е случило нещо.
Тогава видяхме Даниел идвайки към нас,а зад него бяха Гери и Никол.
-Най сетне! Къде бяхте толкова? Не е толкова много път да заобиколите едно езеро.- каза Фин спирайки до Даниел и след това просто замлъкнаха.
Гери и Никол дойдоха и седнаха до нас.
-Не мислите ли, че се забавихте малко? - попита ги Анди, а те само се спогледаха.
-Даже бих казала доста. - добави Гери вадейки си енергийна от чантата.
Фин и Даниел просто седяха малко по далеч от нас в мълчание, докато по едно време Фин просто не го прегърна и не му прошепна нещо в ухото а Даниел само кимна в съгласие. Той не изглеждаше много добре... Сеедно беше уплашен от нещо.
-Хей! Ъм... Ние ще отидем да се поразходим малко и да потърсим пръчки за огън. Вие стойте тук-каза Фин леко притеснено и заедно с Даниел тръгнаха нанякъде.
-Какво беше това? Попринцип не се държат така. - казах аз и очаквах  отговор. - Да е станало нещо докато идвахте?
Гери и Никол разказаха как просто са вървяли и са се шегували за разни неща, спряли са за малка почивка и Даниел им обещал нещо, след което са продължили. Не виждах нищо странно в това.
-И това ли е всичко?
-Не точно... - каза Никол, която разбира се изглеждаше объркана като всички нас. - Докато идвахме насам намерихме картата за която Дактилите говореха в началото...или поне мислим, че е тя.
-Намерили сте я? Как така?!
-Дълго е за обяснение...
-Добре тогава къде е сега? - попитах мислейки, че ще можем да разберем нещо, което да ни е от полза.
-На дъното на езерото-отговори Гери леко ядосано -Когато Даниел я видя просто я взе и я метна вътре.
-Моля, но защо?
-Ако знаехме защо може би направо щяхме да ви кажем! Но единственото което знаем е, че не е обикновена карта, а Таро карта.
Тогава просто замлъкнахме и ситуацията в мозъка ми ставаше все по заплетена и объркана.
-От както се случи това, Даниел просто спря да говори.
-Нека просто се замислим.Таро картите винаги имат някакво значение, нали? Какво пишеше на картата.- казах аз мислейки, че все ще разберем малко.
-Смърт.
-Ауч, това вече е доста дълбоко значение...
-Те още крият нещо, което не искат да ни кажат!
-Гери спокойно. Няма какво да направим. Няма да има смисъл да ги разпитваме нито да се опитваме да разберем. Просто ще трябва да чакаме докато не ни кажат сами.
-Защо още от началото само крият някакви неща? - казах аз последно след, което просто замлъкнахме, а аз просто легнах на земята обмисляйки всичко от начало. И тогава се сетих нещо...
-Анди...? Може ли да ти задам един въпрос? -попитах аз и погледнах към нея, а тя преди това само мълчеше.
-Да, питай. - каза тя леко притеснено.
-От началото знаеш, за повечето неща... Би трябвало да знаеш за тази карта, нали?
-Не знам нищо. Казаха ми за всичко, но не и за картата. Никога не съм задавала въпроси за нея, защото не мислех, че е толкова важна. Дори Виктор не казваше.
-Значи сигурно е нещо важно?
-Има ли изобщо смисъл да го обмисляме повече. Нека просто ги изчакаме. Излишно се напрягаме с това. - каза Гери и донякъде беше права.
Още от самото начало не знаех как Анди е замесена с всичко това, но изглеждаше сеедно наистина не знаеше за картата. Явно беше лично нещо между Даниел и Фин. Колкото и да го мислим нещата нямаше да са ясни, но щеше да е добре някак си просто да разпуснем от всичко.
Не след дълго Фин и Даниел се върнаха иии разбира се не носеха пръчки.
-Къде са пръчките? - попита Гери смеейки се на тъпотията им.
-Оу... -сами се прецакаха. -амиииИ ЗабравИх, чЕ имАме остАнАли в РанИцАта мИ!- каза Фин, грабна си раницата и притеснено почна да рови вътре. Изненадващо беше, че от там наистина извади пръчки. Не знам какъв магьосник беше, или по скоро огромната компактна раница беше помогнала.
Фин почна да подготвя огъня, а Даниел седна до Никол. Изглеждаше малко по добре от преди... Или поне добре се прекриваше.
-Гери би ли ми помогнала- тръгна да казва Фин, който беше прекъснат от Гери, която просто запали огъня за 2 секунди, а той просто бързо се отдръпна назад.
-Да благодаря!Но моля те следващия път гледай да не ме подпалиш заедно с пръчките-
-Ха! Не ми беше това целта ама щеше да е интересно да те гледаме как тичаш към водата като подпалена кокошка - каза Гери и леко се засмя, а Фин просто се усмихна ама усмивка от типа "притеснен съм за живота си."
След като оправи всичко по огъня, ние просто се събрахме и седнахме в едно кръгче до него. Всички изглеждаха... Ами объркани, изморени, притеснени,замислени и най-вече без никаква позитивна енергия. Беше ми тъпо да ги гледам така. Всички се чувствахме зле и колкото да знам, че позитивната ми енергия беше умряла... Трябваше да измисля нещо с което да си оправим настроението. И ето дойде момента в който мозъчните ми клетки почнаха да мислят за нещата в които най-много ме биваше:Идиотщините, които с доста мотивацията можеха да оправят и най потиснатата ситуация.
-ЕеееЕ,дами и господа,какво мислите да правим в днешната програма на поредния ден от джИдЖавия пОдвИг нА наЙ-ДобриТе пОлУбогОве в цЕлИя сВяТ? (Може би прекалих малко накрая)
Всички просто мълчаха и ме гледаха и единственото което се чуваше.... Бяха щурците. Явно само на тях им беше интересно.
-Добре явно сама ще мисля програмата. - казах аз, станах и отидох да събера няколко жълъда от близкото дърво.
-Да не се правиш на катерица? Няма да ти се получи, по високи са от теб- каза Гери и леко се засмя, а аз се обърнах и я замерих с няколко жълъда.
-Ауч! Добре де извинявай!
След което почнах да замерям всеки един от тях.
-ЗапОвЯдайТе днЕшнАта вИ дОза оТ пОзитИвнА еНергИя! Дано спрете да сте толкова нещастни и скучни, защото ако продължите това е само началото на замерването ви с жълъди. - казах аз и взех раницата на Гери, а тя просто ме погледна с ужас в очите си, докато другите още се чудеха какво става и защо ги замерях като побъркана с позитивни жълъди.
-ЧакАй,чАкАй! КаквО праВиш.
-

Историята На Нови ПолубоговеWhere stories live. Discover now