Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Гледната точка на Джъстин:
   Измина седмица, откакто научих голямата новина, че съм баща на Колин. Няколко пъти се опитах да отида и да го видя, но Бриана все още не беше съгласна. Не ме допускаше до него, а аз не издържах повече да чакам. Тя щеше да има предостатъчно време да се съвземе, след като получи молбата, която внесох в съда. Исках информация за детето си, след като майката отказваше да ми я предостави. Бриана не ми остави друг избор, освен този. Не можех да я чакам вечно тя да стане готова и да признае каква грешка е направила. Сина ми трябваше да научи за мен. С всеки изминал ден, аз ставах все по-уверен, че каквото и да е необходимо аз ще се справя с него. Ще създам връзка с Колин и дори бих искал да идва и да пренощува в дома ми. Имах нужда да го опозная. От случайните ни срещи с него и Риа знаех, че прилича доста на мен, но интересно дали притежава характера на майка си? Надявах се. Бриана беше добра, честна, упорита. Винаги е мислела първо за другите и после за себе си, макар че в тази ситуация това ще ѝ бъде трудно. Тя избягва да постъпи така, както е правилно за Колин и все още вижда в мен стария Джъстин, който я е наранил. Не бива да се заблуждава, защото няма да допусна синът ми да бъде наранен. Повече от всичко искам той да бъде в безопасност.
   След онази паметна нощ, в която умът ми е изтрил повечето моменти, отношенията ни със Стефани дори се бяха подобрили. Не знаех какво или как го бях постигнал, но тя започваше все по-често да си остава вкъщи с мен, а не да излиза с приятелите си. Нямах нищо против тях, но те не бяха хора, които да ѝ влияят особено добре. Не съм го обсъждал със Стефани, защото не искам да си помисли, че не ги харесвам и да възникне поредния скандал помежду ни, но истината е, че те до един бяха все още безотговорни и се мислеха за по-млади, отколкото всъщност са. Нямах против да се забавляваме заедно, но не и всяка вечер. Надявах се, че и Стефани е прозряла това, но нарочно не повдигах темата. Мислите ми и така бяха достатъчно заети – работа, Колин, Бриана. За кое по-напред да мисля?
   Днес и утре бяха дните, които рядко идваха в месеца, а именно тези, в които не ми се налагаше да ходя на работа. Днес беше моят рожден ден и смятах да го прекарам вкъщи. Нищо по-специално. Не му отдавах кой знае колко голямо значение. Бях си взел почивка и двамата със Стефани се излежавахме в леглото. Не помня откога не сме го правили и дори ми беше малко странно само да лежа и нищо да не правя. Дотолкова бях свикнал с ежедневието си, че тези дни ми се струваха неестествени. Целунах приятелката си по челото и я оставих в леглото. Реших, че поне мога да ѝ приготвя закуска. За съжаление, нямаше как да се състои от бекон и яйца, при положение,че тя от няколко месеца не ядеше месо. Прищявка, която намирах за ненужна, но не можех да я убедя в противното. Стефани беше непреклонна в това отношение. Затова реших, че мога да сготвя единственото друго нещо, което винаги ми се получаваше – макарони.
   Заех се с варенето им и почти не усетих колко бързо е минало времето. Почти бяха готови, когато Стефани се появи в кухнята.