Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Гледната точка на Джъстин:
Три дни по-късно...
   В ръцете си държах малка велурена кутийка, която току-що взех от бижутерията „Cartier”, с най-красивият пръстен, който някога бях виждал. Диамантът беше във формата на сълза, а около него имаше други по-малки, обграждащи халката. Тъй като модела, който ми показаха преди няколко дни беше твърде голям за Риа, се наложи да изчакам да го преправят. А, чакането ме убиваше. Исках, колкото се може по-скоро, да я направя своя съпруга отново. Не можех да чакам повече.
   Да организирам сватба за толкова кратък период си беше истинско предизвикателство. В подготовката успях да включа Хана, която беше на седмото небе, когато я помолих да ми помогне. Говорих с родителите на Риа, които бяха доста скептично настроени към мен, но все пак някак си успях да ги убедя да присъстват. Исках всичко да е перфектно и всички, които обичат Риа да присъстват на церемонията.
   Беше доста трудно да крия от Бриана, особено когато бяхме заедно. Не исках да я карам да се съмнява в мен преди дори още официално да сме заедно. Тя никога не е повдигала темата за сватба, но имах усещането, че ще ѝ хареса отново да бъде наричана „госпожа Бийбър“. Още преди дни щях да я помоля да се премести при мен в къщата заедно с Колин, но предпочетох да запазя това за след сватбата.
   Бях си взел кратка почивка от болницата, за да мога да смогна с организацията на всичко. Трябваше да намеря място, на което да се проведе, да намеря свещеник, да поръчам храна, торта и да купя всичко останало, което щеше да ни е необходимо. С Хана си разпределихме задачите и успяхме да свършим с цялата тази организация на време, а на мен ми остана единствено да подготвя мястото, на което щях да ѝ предложа брак. Щеше да бъде различно от мястото на церемонията, която щеше да се проведе в една от сватбените зали на хотел „Силвър Грей“. Исках да бъде някое специално място, на което да сме само двамата.
   Дълго мислих къде бих могъл да я заведа. Не исках да бъде там, където за първи път ѝ предложих. Започвахме нов живот заедно и нямаше смисъл да се връщаме в миналото. Сега беше време да създадем нови спомени, които да изместят старите. Трябваше всичко да е идеално. Накрая реших, че нямаше да намеря по-специално място от дома ми, който щеше да се превърне в наш. Задният двор на къщата ми беше достатъчно голям и добре поддържан. Украсих го със свещи и листенца от рози – мястото се превърна в едно от онези, които можеш да видиш в романтичните филми по телевизията. Бях доста горд с творението си. Единственото, което ми оставаше беше да облека смокинга и да чакам любовта на живота ми да дойде.