Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

Гледната точка на Бриана:
   Събудих се с усмивка на лице и погледа на Джъстин върху себе си. Изглеждаше така все едно ме е наблюдавал от часове. И това ми харесваше. Никога не съм си представяла, че е възможно отново да се будя до него и да чувствам любовта, която се излъчва от него. Дори не съм мечтала за това. И въпреки всичко, ето ме тук, в леглото с него, гола и все още изтощена от вчерашния секс. Можех да остана в това легло с часове. С него. Винаги с него.

- Гладна ли си, красавице? – попита ме и постави една целувка върху устните ми.
- Мхм. – промълвих, неспособна да кажа нищо повече.
- И аз. Може би е време да тръгваме? – каза Джъстин, а аз се отдръпнах от него намръщено. – Какво? – попита ме със самодоволна усмивка. – И аз бих искал да останем тук завинаги, но ще умрем от глад.
- Все ще измислим нещо. – прошепнах и спуснах ръката си надолу по гърдите му. Той се напрегна и постави ръката си върху моята, спирайки я.
- Ако продължим, няма да излезем от тази стая поне още няколко часа. – предупреди ме.
- И това е проблем? – отвърнах, усмихвайки се.
- Риа. По дяволите. – въздъхна. – Хайде, ще се изкъпем заедно, а след това тръгваме. – предложи , а аз се изправих без да обвия завивката около тялото си и тръгнах към вратата на банята.
- Както кажеш. – обърнах се към него и прехапах устни. На Джъстин му беше доста трудно да се контролира и не се учудих, когато изпсува още веднъж и тръгна след мен, с онзи поглед, който ми подсказваше, че ще съжалявам, задето съм го предизвикала. Проблема е, че аз нямах нищо против.

   След като се изкъпахме заедно, както и предполагах се върнахме в леглото. А, след това ни се наложи да използваме банята още веднъж. Вече беше минало обяд и тъй като се оказа, че в къщата настина няма никаква храна, най-накрая се съгласих с Джъстин, че е време да тръгваме. А, и моят малък палавник ми липсваше. Събрахме багажа си, който не беше много, но на мен пак ми се наложи да облека дрехите на Джъстин, които ми бяха малко големи. Навън беше доста студено и щом се качих в колата му, той забеляза, че треперя. Може да се каже, че замръзвах, а той ме прегърна и пусна отоплението. Не ме пусна, докато не беше сигурен, че ми е достатъчно топло. Глезеше ме твърде много и скоро щях да свикна с това.
   Излязохме от гористата местност, която се оказа, че е курортно градче в близост до Бостън и тръгнахме към дома ни. Веднага, щом бяхме в зоната на цивилизацията, или по-точно на обхвата, не се сдържах и се обадих на Хана. Исках да знам дали всичко с Колин е наред. Не очаквах да има някакви проблеми, но бях притеснена и единствено гласът му можеше да ме успокои. Джъстин настоя да пусна разговора на високоговорител, за да може и той да го чуе. Не си го признаваше, но и на него Колин му липсваше.