Тъкмо бях на привършване с багажа и си спомних, че трябваше да отида да довършим документите. Изпъшках от недоволство. За последно се обърнах, за да видя дали всичко си е на мястото. Така...дрехите са в гардероба...хладилната чанта е до леглото. Чудите се какво нося в нея ли? Е, или поне за сега, защото щом си имам Барбара няма да ми трябва. В чантата си нося банки с кръв, но след като си имам ходеща златна мина няма смисъл от нея.
Отворих вратата и излязох, след което я затворих. Бавно се запътих по коридора. Погледа ми беше насочен напред, но с периферното си зрение забелязах как едно момче ме зяпаше, а приятелката му ме изгаряше с очи. Ъгх, колко зловещо.
Не след дълго напуснах сградата и се насочих към колежа. Отново потвърждавам думите си, наистина е много близо. Направо на две крачки.
Точно преди да вляза в стаичката друго русо момче влезе. Майната му. Явно ще се наложи да изчакам. Без да се замислям се настаних на един от столовете до врата на стаята. Взех си едно списание от тези, които стояха близо до мен и го разтворих на произволна страница. Само колкото да не умра от скука.
- Здравей, красавице - някакво момче се докопа до мен.
Пуснах списанието на бедрата си и проговорих. Чернокоското се намести при мен.
- Виж, не ми се занимава с женкари, така, че се разкарай - сложих си фалшива усмивка на лицето.
- Хах, и от къде знаеш, че съм такъв - малко се приближи - Между другото, аз съм Зейн - подшушна.
- И аз какво да направя - не показах никакъв интерес.
- Какво прави ангелче като теб тук само - натърти на "ангелче".
Ооооооооо сега ми стана ясно. Той е демон. Не можах да го усетя, защото сина на Дявола е някъде в тази сграда или е наоколо и неговата тъмнина покрива на всички други. Това до някъде е яко, защото бързо ще разбера кой е той.
Съвсем игнорирах Зейн. Мисля, че ще може да ми помогне да го открия, но предпочитам сама да справя.
- Аз знам къде е - проговори, но когато вдигнах погледа си към устните му те не помръднаха.
- О, ти четеш мисли - произнесох в мислите си, за да разбера дали е така наистина.
- Да - отвърна.
Всеки демон има някаква способност като внушение, четене на мисли и подобни свързани с ума на хората и ангелите, но аз нямам, защото не съм напълно демон.
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Random- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...
