Save (Harry Styles)

Part 5: Influence.

Излязох от сградата и започнах да се оглеждам за Хари. Как ми избяга толкова бързо? За момент да се отплесна и той тръгна на някъде. И отново вниманието ми отмъкна тъпия Бийбър. Такъв е задник. Биваше ли да го изтърси пред всички. Уж невинно ама нарочно. Мразя го. Мразя го от дъното на душата си.

 Погледа ми се спря на високата и изгърбена фигура на къдревото момче, което минаваше покрай групичка от хора на неговата възраст, според мен. Очите му бяха забити в земята и се опитваше колкото се може повече да потъне в земята. Те му говориха нещо, но не си и направих труда да ги чуя, защото и сама се досещам какво е.

Хари забърза крачка, за да ги подмине по-бързо. Ако бях на негово място щях да му фрасна един на оня дето не си знае мястото, но той просто не прави нищо и понася обидите. Ах, само ако знаеше в какво ще се превърне. Иска, не иска пак ще се случи. Не може да избяга от съдбата си да стане най-могъщото същество в света.

 Стараех се Хари да не разбира, че го следя. Когато колежаните останаха на заден план за него, аз им хвърлих злобни погледи, което ги накара да спрат да се смеят и да ме гледат изплашено като зайци. Толкова е приятно да имаш контрол над емоциите на хората. Да ги караш да чувстват страх когато си поискаш.

  Самодоволната усмивка си намери място на лицето ми. Ако нямах да преследвам ревльо щях да им сритам задниците. Нямат право да го обиждат или дори както преди да го бият. Нарочно се приближих, за да създам напрежение.

 - Тази не е ли онази дето щеше да пребие Скот - едно тъмнокосо момиче подшушна на едно русо момче, а от него получи само едно кимане.

 Хах, мислят си, че като шепнат аз не мога да ги чуя. 

 - Не се занимавайте със Стайлс, разбрахте ли...ако му се случи нещо ще - не си направих труда да довърша, защото беше ясно и вместо да завърша мисълта си аз се усмихнах дори още по-широко.

 Последвах Хари по-напред. Забелязах, че не отива към кампуса, а в другата посока. Къде ли живее? Бях на път да го попитам, но се спрях. Все пак се познаваме от един ден, а аз ще го питам къде живее. За мен това не е проблем, но за него съм сигурна, че е. Как е възможно човек да е толкова срамежлив в компанията на момиче? 

 Той продължи към една малка улица, която отстрани имаше дървета и храсти. Това до някъде ми помага, защото ще се скрия там без да ме усети. Преместих се от другата страна и както предположих той не разбра. Ох, ох тези бодливи храсти. Няколко пъти се разбих, така да го кажа, в бодлите и сега съм на дупки. Дрехите ми на нищо не приличат вече.

 Хари спря и съответно и аз. Той вдигна погледа си от земята и се загледа в пътя пред него. За първи път го виждам с незабит поглед. Къдриците му се развяха от прииждащия вятър. Не бях далече от него затова успях да го разгледам. Всъщност е доста красив и строен, но това може да се разбере ако не ходи като закован на земята.

 Той стисна очи и остави една сълза да се спусне по красивото му лице, но после бързо я премахна. Облаците над нас се сгъстиха. Малка му, само да знаеше какво причинява на природата. Може да предизвика апокалипсис и края на човечеството.

 Нещо в мен трепна когато го видях в такова състояние. Толкова е тъжно. Човека, който ще владее половината отвъдна страна сега плаче заради някакви тапанари и кучки.

 В този момент единственото, което исках да направя е да отида при него и да го прегърна. Да му кажа да не им обръща внимание и подобни. Несъзнателно направих една крачка и един от клоните изпука, което накара Хари да се обърне, но за щастие не ме забеляза. Изпсувах на ум. Опомни се Брияна. Не показвай чувства.

 Хари продължи напред и не след дълго стигнахме пред една голяма къща на два етажа. Тук ли живее? Сам? Едва ли. Сигурно има още хора от които ще трябва да се пазя. Просто супер. Докато се усетя той влезе в къщата. Мамка му. Целия ми потник е раздран. Застанах до единия прозорец, които гледа към всекидневната където беше момчето.

 Стайлс хвана края на тениската си и бавно я свали. По Дяволите, защо не показваш това тяло по-често. Защо не показваш на онези идиоти, че тренираш. 

Ах, как ми се иска да плъзна ръка по стегнатия му корем и гърди. Прехапах устна. Ръцете му се преместиха на ципа на панталона му. Да, просто го махни. Вътрешно крещях. Когато го разкопча за малко да падна назад. Толкова съм го зазяпала, че нищо не може да ме прекъсне или почти нищо.

 Малко преди да го свали вътре влетяха Зейн, Луи, Найл и Лиам. Майка им стара. Защо точно сега. Простенах от недоволство. Прегърнаха се и Найл след това хвана лицето на Хари така, че да се гледат в очите. Каза му нещо, но не можах да чуя. Напънах слуха си, но отново не можах да разбера. Какво, по Дяволите, не отново. За втори път днес сякаш губя способностите си на ангел и демон.

 Очите на къдрокоското се затвориха и като се отвориха бяха черни като катран, а след това ги затвори отново и отвори. Сега бяха нормални, но не и той. Не, не, не. това копеле Найл. Въздействал му е.