Студени тръпки полазиха тялото ми, карайки всяко едно косъмче да настръхне. Сякаш милиони малки иглички се забиваха отново и отново в кожата ми. Чувството как стомахът ми се преобръща ме накара да се прегърбя леко и да искам да избягам. Но не можех. Не можех да се измъкна, не и този път, защото вече нямам силата да устоя на черната аура.
Бавно проговорих без да правя други движения, защото скованите ми мускули не ми позволяваха. Нямаше нужда да поглеждам назад. Вече знаех кой стои зад мен.
- Защо си тук? - направих пауза като премигах бавно и наклоних надолу глава към лежащия в скута ми Лиам. - Нещо грешно ли направих?
Тих, мрачен смях режещ като начупено стъкло се приближи, но не дойде до безжизнените тела на момчетата, а се чу как фотьойлът зад мен изскърца тихо.
- Ох, скъпа, не всичко се върти около теб.
- Тогава защо?
Последва кратко мълчание, което беше прекъснато от дрезгавия му глас, който толкова много ми напомняше на някого.
- Не е ли очевидно? Идвам да видя сина си и да му дам два урока. - започна, но след това възкликна рязко - О, как можах да забравя? Вече остана само един, защото, до колкото помня, му показах как да убива демони.
След неговите думи започнах да усещам как малко по малко самоконтрола напуска тялото ми докато силно стисках челюстта си, за да не направя нещо глупаво. Но вече беше твърде късно. Докато се осъзная вече бях избутала главата на Лиам от скута си и се изправих на крака обърната към единствения и неповторим Дявола. Огромна усмивка се беше настанила на лицето му. А десния му крак беше качен върху левия.
- Уби ги, за да покажеш на това изчадие как да... - спрях да ръмжа през зъби когато ледения поглед на Сатаната се извъртя иззад мен, а след това го спря върху моя.
- Ах, Бри, не вярвах, че безсмъртието е било единственото нещо, което е държало разума ти здрав - ухили се широко - Аз не бих мръднал и пръст за тях, камо ли да ги убия.
Веждите ми неволно се сключиха в средата.
Устните ми се разтвориха, за да говоря, но се затвориха когато Той се изправи и направи няколко крачки към мен, но не спря а продължи.
- Точно на време - доволно въздиша.
- Нямаше я в стаята ми - заяви другия човек.
YOU ARE READING
Save (Harry Styles)
Random- Мислиш, че съм чудовище? - посочи с ръка към гърдите си - И знаеш ли какво, права си. Наслаждавах се на страха, който изпитваха - с всеки път, в който изричаше нещо се приближаваше без емоция на лицето си освен, че очите му изгаряха дупки в моите...
