Save (Harry Styles)

Part 13: Kiss me.

Хари с бавни внимателни крачки се приближи до треперещото ми тяло. Още не мога да повярвам как добро на вид момче може да изплаши до мозъка на костите мен, която съм минала през много и съм живяла повече от 100 години. Това на пръв поглед е невъзможно, но след като разбрах, че има и тъмна страна...И най-тъжното е, че дори не подозира за нея както и за повечето неща свързани с истинската му същност.

 - От къде се взе всичката кръв? - протегната дясната си ръка към лицето ми, но аз се отдръпнах.

 - По-добре не ме докосвай - гласът ми се пречупи към края. По Дяволите.

 Но той не ме послуша и дългите му пръсти се докоснаха до бузата ми, която потрепна при допира. Беше толкова нежен, а аз се дърпах постоянно. Може и да изглежда безпричинно,но не беше. Красивите му очи сякаш гледаха през мен и вникваха в душата ми. Много малко хора някога са можели да го правят през целия ми живот и да си призная чувството е приятно. Все едно разбира мислите ти без да има придобита способност за това.

 Идеше ми да заплача докато внимателно прибра един кървав кичур коса зад ухото ми и с палеца си пое стеклата се сълза, която беше черна. Когато съзрях как зениците му се разширяват при вида й исках да избягам. Реакциите на хората когато ме видят да убивам или как се преобразявам ме караше да искам да умра за винаги. Да се превърна в сянка.

 Устните му образуваха " Какво, по дяволите! " когато огледа от всички страни черната капка.

 - Все още ли искаш да знаеш? - с опакото на ръката си избърсах част от кръвта от устата си.

 Хари кимна все още гледайки сълзата.

 - Само ми обещай да не се плашиш и да издържиш до края - сериозния ми хладнокръвен тон се завърна както и стените около мен, които за малко да бъдат разбити от сина на Дявола.

  Отново кимна.

 Все още не исках да се доближавам до него, но не трябваше да показвам сладост, въпреки че до преди малко показах повече от колкото съм показвала единствено преди Бийбър.

 Направих знак с ръка да се отдръпне и се оттласках от леглото. Но при сблъсъка на стъпалата ми с пода изохках от болка. Понеже Хари беше тук не можех да се регенерирам и кракът ми все още е счупен. Е, да, ще се оправя по-бързо от обикновените хора, но това не означава, че не болеше.