Save (Harry Styles)

Part 9: Do it.

- Здравей, Хари - с възможно най-мекия глас проговорих.

 Стайлс от своя страна подскочи. Изглежда, че не е знаел, че стоя до него. Дам, малко закъснях за лекции заради Джъстин, но когато дойдох нямаше никого до Хари. Все едно е радиоактивен. Е, аз ,разбира се, се наместих до него и то доста близко. Изведнъж в съзнанието ми изникна образа на Бийбър лежащ на земята. Не съм глупава. Той не е изпратен долу сам.

 100% съм сигурна, че в момента хората му го метат от пода зад колежа. Нямате си и представа от колко време исках да го направя, но се опитвах да се контролирам. Въпреки, че не убивам ангели за него, все пак, може да направя изключение. Друго нещо, в което съм сигурна е, че има план как да ме пречупи, но няма да успее. Щом до сега дори самия Дявол не е успявал и той няма да може.

 - З-здравей, Б-брияна - за момент погледите ни се срещнаха, но той се извърна напред.

 - Как си, Хари? Добре ли си? - плъзнах ръката си до неговата върху бюрото и я докоснах леко с показалеца си. И отново онези тръпки преминаха през тялото ми като ток, но този път успях да игнорирам приятното чувство.

 - Да - дръпна я.

 Да бе. Все едно да кажа, че харесвам водата. Ъх, само да си помисля за това и ми идва да се самоубия. Да, но той не знае, че мога да чуя пулса му....Чакай малко. Защо не мога? Мамка му, не отново. Защо все така става? 

 - Така...ще правите есе от 2000 думи за религия, която си изберете, но трябва да напишете и защо вярвате в нея...може и сами, но може и по двойки, защото темата не е лесна - лекторът се провикна, за да го чуят всички в залата. - А сега сте свободни.

 Без да мисли Хари взе нещата си и се изстреля навън. Ох, не разбра ли, че няма къде да бягаш. С усмивка станах и се запътих след него като се старах да го настигна. Мразя да ми се измъкват. Момчето отново вървеше с наведена глава. Мамка му, трябва да го накарам да спре с това.

 Без проблем се приближих и увих пръстите си около китката му. Той не се отдръпна, а спря и се обърна към мен.

 - Какво правиш? - погледна надолу към мен. Мразя факта, че съм ниска.

 - Говоря си с теб.

 С периферното си зрения забелязах групичка от момчета и момичета идващи към нас и то начело беше онзи дето тормозеше Стайлс. Как му беше името...Скот. Защо ми е да го помня?