Обсебване

5

Беатрис се молеше на мъжа да я пусне, но той продължаваше да я дърпа из, сякаш, безкрайните коридори на клуба. По гърба си усети как я обливат горещи и студени вълни, когато забеляза двамата мъже, опитали се да я убият, идващи към тях.

- Стига си буйствала. Пази си силите. - мъжът се спря пред голяма метална врата, боядисана в същия отблъскващо червен цвят като главната зала и след като я отвори, изблъска Беатрис вътре.

Преди да влезе направи знак на мъжете да го последват.

- Кълна се, не работя за полицията! Аз съм просто журналист! Правя разследване за здравето на момичета в клуба! - Беа се бе свила в ъгъла на стаята, в която я бяха натикали против волята ѝ. Сивите под и стени допринасяха за ужасната обстановка. Тя хрипаше, едва поемайки си дъх между думите.

- Вникваш ли в сериозността на ситуацията? - възрастният мъж засили ръката си към нея, удряйки ѝ шамар. Част от размазаната ѝ спирала, стичаща се по бузите ѝ остана върху пръстите му. - Да не говорим, че си видяла нещо, което не е трябвало никой да вижда, но освен теб виня и глупаците, с които работя! - той се обърна яростно към мъжете, разказали му за случката от по-рано.

- Обещавам, че ако ме пуснете да си вървя няма да кажа и дума...забравам, че тази нощ е съществувала...

- МЛЪКНИ! - той я удари отново, а тя изпищя. Перфектно усети двата му позлатени пръстена върху скулите си. - Дай ми устройството, преди да съм бръкнал да си го взема сам.

Тя веднага извади рекордера от сутиена си, подавайки му го.

- Такива боклуци тук са забранени. - той го пусна на земята и го стъпка. - Същото се отнася и за долни мисирки като теб. - отдръпна се, изваждайки бяла, сатенена кърпичка от джоба на сакото си, за да се избърше. След това направи знак на един от мъжете и тръгна към вратата.

Когато я отвори, излезе, оставяйки Беатрис сама с нападателите си.

- Моля Ви, можем да се договорим нещо. Пуснете ме. Нищо не съм видяла, кълна се!

Те не ѝ отговориха. Единият изкара пистолет някъде изпод скъпарското си сако, а другият му подаде заглушител. Израженията им бяха все едно се канеха да си отворят бира, вместо да убият човек. Тя присви устни, затваряйки очи. Учестените удари на сърцето ѝ, вероятно, се чуваха чак в коридора. Ако не я застреляха скоро, можеше съвсем спокойно да си отиде от инфаркт. Мъжът вдигна пистолета си към нея, но рязко отваряне на вратата го разконцентрира. От нея се подаде окървавеното лице на възрастния човек, който преди малко излезе. Някой силно го избута вътре. Беатрис отвори очите си. Видя как в помещението влизат четирима мъже. Всеки от тях облечен в черен лъскав костюм по мярка, кожени ръкавици и черна изчистена маска, покриваща лицето. Само един от тях бе малко по-различен. Върху черната му маска бяха изрисувани чертите на череп. Беа видя как тримата се засилват към насилниците със свирепост, преминаваща всяка животинска граница. Този с черепа се приближи към нея, подавайки ѝ ръка. Не бе сигурна какво точно ставаше, но без да чака повторна покана, откликна на жеста му, поставяйки длан в неговата. Той я стисна и ѝ помогна да се изправи. Бе на нивото на гърдите му. Беатрис погледна нагоре към маската, но можеше да види само очите му. Тъмният им цвят бе завладяващ. Поглед, изискващ подчинение и респект. Не ѝ позволи повече време. Той се обърна и я дръпна към вратата. Тримата мъже с него дори не дочакаха заповед. Просто ги последваха.

***

Конър пътуваше към адреса, който Беатрис му бе изпратила. До него профучаваха полицейски коли. Проклинаше се, че толкова късно прочете съобщението, но кълнеше и нея, задето не си стоеше на дупето. На първо място се молеше да е жива и да е добре и да си е взела поука, че любопитството ѝ вече преминава всякакви граници. Той настъпваше газта, стискайки волана. В далечината виждаше големият надпис "Аплауз", светещ във флуоресцентни лилави светлини. Приближавайки се все повече, забеляза как същият конвой от сребърен Ролс Ройс и бронирани черни коли, които преследваха преди няколко дни с Беатрис, преминава на отсрещния булевард.

"Мамка му, Беатрис, какви си ги свършила..." - заплеснат по конвоя, рязко наби спирачки точно зад една от полицейските коли. Подаде се от прозореца, за да види какво става. Един от полицаите слезе и се затича към оскъдно облечена жена.
Конър отби и изключи двигателя, изваждайки ключа. След това колебливо слезе. Разликата между него и Беа в работата им, въпреки еднаквата специалност, бе, че той премисляше всяко свое движение, отбягвайки максимално опасностите, а Беатрис действаше по импулсивност. Той направи няколко крачки към вече групата от полицаи, наобиколили жената. Когато се приближи достатъчно, за да я огледа, сърцето му за момент прескочи. Беатрис намери с очи погледа на Конър и едва доловимо се усмихна. След това бързо върна вниманието съм към колите в далечината.