Обсебване

7

По дяволите, по дяволите, по дяволите!" - Беатрис се опитваше да работи, но на всеки две минути погледът ѝ сякаш, против нейна воля, се плъзгаше към картичката. Не знаеше нищо за подателя ѝ. Нито името му, нито как изглежда заради маската, с която беше, нито къде се намира. Започваше да се панира. Единствената следа, която имаше, бяха колите му.

- Ей, успокой се. - тя подскочи от стола си, когато Конър допря ръка на рамото ѝ.

- Господи, мисля, че полудявам.

- Не се тревожи, отдавна си си луда. Според мен просто прекалено много мислиш. Мозъкът ти иска почивка, Беа. Прегрял е.

- Много си е добре. - тя отпи от чашата си и направи гримаса, усетила гадния вкус на студеното кафе.

- Страх ли те е? - Конър я погледна, а тя не побърза да му отговори.

Не си бе задавала въпроса, или поне не по този начин. Усетил, че е насърчил тема за размисъл в главата ѝ, Конър ѝ се усмихна.

- Отивам да взема Роузи от работа, защото успях да приключа по-рано днес. Ако искаш да те закарам след като свършиш, ми се обади.

Тя му кимна, а той излезе от офиса. Вгледа се в прозореца. Падаше здрач, а негостоприемният вятър брулеше празните корони на дърветата. Беше ли я страх? Или поредната доза любопитство не позволяваше на страха ѝ да пусне пипала в нея?
И в двата случая явно бе хванала окото на някой, който не трябваше дори да знае за съществуването ѝ, а това не ѝ носеше комфорт.

Тя приключи с подбора на въпроси за интервю, което искаше да проведе със здравния министър и клюките за корупция около него, и се захвана да си прибира нещата. Кашонът с вещите ѝ, който Конър ѝ бе дал, стоеше на другия край на бюрото ѝ. По-рано го бе отворила, за да си изкара телефона и да прегледа дали всичко е там. Кожената ѝ раница, заедно с вещите в нея, дрехите и обувките ѝ бяха здрави и непокътнати. Когато наметна палтото си, взе кашона и излезе, заключвайки офиса. Не искаше да безпокои Конър, затова му прати съобщение, че ще си викне такси. Преди да излезе от Управлението любезно кимна на мъжа на портала и тръгна.

Времето беше точно толкова ужасно, колкото изглеждаше и от прозореца ѝ. Тя вдигна черния си шал по-високо на врата си, придържайки кашона със свободната си ръка. След това се зае да набира номера на такси. Когато написа петцифрения номер, натисна зелената слушалка и зачака.