8

2.8K 190 7
                                    

- Добър вечер, хубавице! - тежкият глас с натрапчив руски акцент приветства Беатрис в колата, след като затвори вратата.

Тя само му кимна изплашено. Изпод черната маска с череп, тъмният му поглед я изучаваше.

- Какво ще кажеш да се повозим малко? - той направи знак на шофьора и колата тръгна.

Беа се опитваше да не показва страха си, умело отбягвайки зрителния контакт с мъжа до нея.

- Езика ли си глътна? - той се засмя. - Какво ще кажеш за малкия ми подарък? Смятам, че поне от едно „благодаря" няма да те заболи.

- Благодаря. - тя рече тихо.

Усещаше гърлото си сухо и ѝ беше трудно да преглъща.

- Нямаш ли въпроси, които би искала да ми зададеш?

- Не.

Липсата на комуникация изнерви маскирания. Беатрис усети как голямото му тяло се напряга.

- Колко си убедена в този отговор? Не ти ли е любопитно защо си тук? Преди няколко дни ти беше доста интересно да разбереш повече за мен, а сега, когато имаш тази възможност - мълчиш?

- Съжалявам. - тя събра достатъчно смелост и се обърна към него.

Очите му се спряха върху нейните. Част от работата ѝ беше да познава емоциите на хората, съдейки по погледа им, но дявол да я вземе, по никакъв начин не можеше да разкодира неговия.

- За кое? Че ме преследва нелегално или че ме излъга, че не ти е любопитнo? - той продължаваше да я гледа изпитателно.

- Може ли да ми кажеш защо съм тук? Какво искаш от мен? - тя сви устни.

- Ето, че все пак имаш интерес. Тук си, защото аз искам да си тук. - той вдигна ръката си, а Беатрис затвори очи.

- Няма да те нараня. - тя усети допира на кожената му ръкавица върху бузата си. - Не се страхувай. Ако исках да го направя, в момента нямаше да стоиш до мен. - отдръпна ръката си.

- Тогава какво искаш от мен?

- Да те поканя на питие.

Тя отвори очи. Отне ѝ малко време, за да разбере дали бе чула правилно. Той се засмя от изражението ѝ.

- Спокойно. Просто мисля, че можем да си помогнем взаимно. Наречи го бизнес вечеря. - той вдигна рамене.

ОбсебванеWhere stories live. Discover now