Обсебване

6

Конър се взираше в пътя, а на седалката до него, Беатрис се бе отнесла с празен поглед. Часът минаваше три посред нощ. Светлините на града я бяха погълнали и тя тепърва започваше да асимилира случилото се. Обясненията, които даде на полицаите, бяха крайно объркващи дори за самата нея, спрямо всяка ситуация и емоция, през които премина по-рано, а това, което допринасяше най-много за объркването беше тъмният поглед на човека зад маската, подал ѝ ръка.

- Нищо ли няма да ми кажеш? - Конър ѝ хвърли поглед.

Тялото ѝ бе обвито в одеало, което се благодареше, че носеше в багажника. Ако някой познат го видеше с нея и с дрехите, с които беше, щеше да помисли, че изневерява на Роузи с някоя проститутка.

- Не съм сигурна, че имам отговор на въпросите, които смяташ да ми зададеш.

- Добре, тогава ми разкажи какво се е случило, без да задавам въпроси. - той ѝ хвърли още един поглед, оглеждайки малките синини по скулите ѝ. - Боли ли те?

- Добре съм, Конър, благодаря. Просто не ми се говори, съжалявам. Все още съм на автопилот. - тя го погледна извинително.

- Окей, прясно ти е, разбирам. Важното е, че си жива. Майната му на другото. - той се засмя и усили радиото, оставяйки музиката да обгърне купето на колата.

Беатрис най-накрая се усмихна. Радваше се, че имаше човек като Конър в живота си, макар, че едва сега осъзнаваше колко опасна всъщност е била ситуацията преди няколко дни, когато изложи животите и на двамата на риск. Въпреки, че можеше да се закълне, че точно човекът дал нареждане да стрелят по тях, бе човекът, подал ѝ ръката си и измъкнал я от проклетата дупка.

Беатрис влезе в апартамента си, радвайки се, сякаш, повече от всякога на домашния уют. Пам я посрещна с високо вдигната опашка, търкайки сивата си козина в глезените ѝ.

- Цяло чудо е, че отново се срещаме, любов. - тя погали животинката, след това пусна одеалото до входната врата и на пръсти се затича към банята.

Когато влезе, с нетърпение, се захвана да сваля дрехите. Латексовите бели прашки сякаш бяха разрязали сгъвките на бедрата ѝ, а когато махна сутиена, усети какво е да може да диша нормално отново, без гърдите ѝ да са повдигнати до брадичката...,а си мислеше, че нормалният всекидневен сутиен е кофти. Тя пусна горещата вода, за да стопли банята. През това време се зае да измие лицето си. Чувстваше се крайно омърсена и погнусена от клуба, но знаейки какъв можеше да е развоя на нещата, бе повече от щастлива, че е жива. Водата щеше да отмие всичкo - разлятата спирала, парфюмът на възрастния мъж, ароматът на цигари, полепнал по тялото ѝ. Това, за което нямаше да помогне, бе стресът, че сега можеше да е сред мъртвите и мистерията около оцеляването ѝ.