Nsfw - завършена

19. Рожден ден?

Г. Т на Техьонг
* Съобщения *

Аз: Джънгуки

Аз: Можеш ли да дойдеш в моя офис?

Аз: Имаме само няколко дни за изплащане на дълга и трябва да поговорим

Имаше шест дни за изплащане на дълга и имах нужда от десет хиляди. Не можех да го направя. И беше време да уведомя Джънгук за ситуацията.

Сутринта работех в кафене в близост до центъра на града, а следобед във фитнес залата в близост до дома, всичко това само с два часа в средата на деня, които бих прекарал с Джънгук. Бих се възползвал. Всъщност.

Може би, ако продължа да работя по всяко време, мога да платя останалите десет хиляди, а Джънгук дори не е нужно да знае.

...

- Благодаря, г-н Томас. И благодаря за съвета, той ще ми помогне много.

Моят бригадир се усмихна и взе почивка. Беше ми платил, което ще ми помогне много.

Проверих мобилния си телефон, Джънгук не беше отговорил. Обадих му се, не отговаря. Къде е той?

Лежах на дивана, лаптопа в скута ми. Реших документи от клиент, когато мобилният ми телефон вибрира. ДЖЪНГУК!

Той още не ми беше отговорил, така че се притесних. Сигурно съм се обадил поне тридесет пъти.

Ново съобщение от Джънгук.

Джънгук: Здравей, Техьонги. Съжалявам. Зает съм с момчета с приятели. Мога ли да се отбия до офиса ти утре?

Излизаш с приятели? И ти дори не ми каза? Не ме предупреди, нищо. Нещо.

Техьонг, контролирай се. Ние просто правихте секс, може би той е разбрал това нещо за него. Не го притискай, не бъди ревнив.

Въведох бързо, докато се опитвах да реша проблема с лаптопа, по отношение на моя клиент, все още.

Аз: Излизаш навън с приятели?

По дяволите, Техьонг.

Отговорът дойде след половин час. Не вярвах в ярките букви на екрана.

Джънгук: Да, празнуваме рождения ми ден. Трябва да отида, Техьонг. Марк ме моли да танцувам. Ще се видим утрe.

Рожден ден? Има рожден ден и той не ме уведоми? Как можеше да направи това? Или по-скоро престана да го правиш. И този скучен и сериозен Техьонг. Добре, това е само моето име, но той ме нарича Техьонги, защо го пише така дебело?

Ставам параноичен.

Не знам какво чувствам, но това е някъде между гняв и тъга. Написах отговор толкова бързо, че дори не се свързах с него и тогава вече щракнах върху изпрати.

Аз: Защо не ми каза, че днес имаш рожден ден? Мислех, че ми се доверяваш. Мислех, че поне сме приятели. Но мисля, че не съм нищо за теб.

И отговорът ме нарани. Повече, отколкото някога съм мислил, че ще свършат думи.

Jungkook: Това е Марк. Джънгук е зает и забрави мобилния си телефон с мен. Ако е важно, изчакай до утре. Той не може да отговори сега.

Преди да успея да се контролирам, изпратих друго съобщение. Усетих как нещо странно се разбърква вътре в мен и гърлото ми се затвори, няма да плача.

Аз: Изпрати му поздравления. И кажи му, че не е нужно да идва в офиса ми утре.

И за секунди вече бях в сълзи, имам нужда от Юнги.