Nsfw - завършена

27. Какво...?

Оставащи дни за изплащане на дълга: 2 дни

Събота

*Междувременно в Сеул, след като Техьонг говори с Джънгук по съобщение*

Техьонг беше изтощен, беше почти обяд, когато най-накрая успя да получи пари за дюзите, които правеше, и в момента, той седеше на масата на местно кафене, с димящо еспресо пред него, очите му бяха върху тетрадката, той нервно захапа писалката и тропа с крака на пода, карайки коляното си да се търка в масата, разклащайки дървото и което го прави още по-нервен.

Той правеше сметките за изплащане на дълга на Джънгук, колко трябваше да плати и колко вече имаше, съвсем различни неща.

Беше прекарал нощта в работа и беше получил повече пари, чрез неговите сметки щеше да получи само няколко спечелени в неделя сутрин и следобед и накрая нямаше да има какво да получи, нито да направи във връзка с дълга.

Ако трябваше да работи повече, щеше да знае сега.

Той беше щастлив, че Джънгук накрая разбра какво иска и Джеон го искаше.
Поне това остави да разбере. Техьонг нямаше търпение за понеделник, когато този дълг ще бъде уреден и всичко ще се оправи, Джънгук и той, заедно, без никакви проблеми.

Техьонг зачеркна последната стойност на листа и въздъхна.

Трябваха му тридесет хиляди.
Той имаше двадесет и осем хиляди. Той все още се нуждаеше от две хиляди.

Преди да се побърка, той се сети за парите, които ще получи, и се усмихна. За кратко време, тъй като си спомни, че с парите, които ще спечели, ще станат двадесет и девет хиляди, пак ще му липсват хиляда, няма да може да го направи за по-малко от два дни, защото понеделник не се брои за работен ден.

И направи това, което всеки би направил.
Обади се на майка си.

Тя отговори на второто повикване.

- Техьонги, бебе мое, липсваш ми.

- Здравей мамо, и ти ми липсваш. Съжалявам, че не се обадих, работя по няколко неща и ... - Техьонг въздъхна и почти чу как майка му прави същото. - Както и да е, работя.

- Какво има моето бебе? Кажи на мама, знаеш, че можеш да разчиташ на мен във всичко.

- Да, знам мама, ами аз имам клиент и той дължи голям дълг. Но се случва така, че...