1

936 47 36
                                    

Днес бе един обикновен ден за младата двойка Джин и Намджун.
Двамата младежи бяха заедно вече от 5 години, не бяха женени все още, но се обичаха страшно много, както и живееха заедно.

Джин бе красив млад мъж на 26 години, обичащ готвенето и малките деца.
Намджун бе също красив мъж на 25 години, обичащ да играе видео игри.

Двамата много искаха да си осиновят деца, не знаеха колко, но искаха да се чува детския смях в къщата им.

Нам и Джин днес бяха решили да отидат до сиропиталище и да си вземат деца. Когато стигнаха бяха посрещнати от млада жена, малко по-голяма от тях, на външен вид.

Жената: Здравейте, с какво мога да ви помогна - каза жената с усмивка

(Джин-Д)
Д: Бихме желали да си осиновим

Жената: Това е страхотно! Аз съм Чой Ън-так и ще помогна с каквото мога, а сега елате да ви заведа при децата

Д: Благодаря ви!

Тримата влязоха навътре в една голяма стая, където децата си играеха. Никой не им обърна внимание.

Ън-так: Когато си изберете някого аз съм в отсрещната стая - посочи вратата зад себе си.

Д: Добре

Жената отиде в стаята и остави двете момчета.

Д: Скъпи виж ги колко са сладки

(Намджун-Н)
Н: Така е - усмихна се

Д: Ела да се разходим из между тях и да си харесаме някои

Н: Добре бебо

Двете момчета почнаха да се разхождат из стаята и гледаха децата.

Н: Колко искаш да си осиновим?

Д: Нали говорихме за пет, а и вече стаите са готови

Н: Добре беби, аз само питам, ако си си сменил решението на повече

Д: Не, искам пет

Н: Добре бебо

Д: Джуни, Джуни виж това мъниче тук - посочи радостно едно детенце, което седеше самичко и оцветяваше

Н: Сладичко е

Д: Даа - усмихна се широко и отиде до детето - Здравей мъниче

?: Здравейте - обърна се към двете момчета

Д: Как се казваш сладурчо

(Джънгкук-К)
К: Джънгкук

Д: Аз съм Джин, а това е приятеля ми Намджун

Детето погледа другото момче, което се усмихваше също, но не толкова широко колкото Джин.

Д: Много си сладък и бих желал да те осиновя

К: Наистина?

Д: Да, а на колко си мъниче

К: На 4 години

Д: Ти си мъничък - разроши косата на малкия

К: Да

Д: Ние ще огледаме малко и другите деца, за да си вземем още няколко с теб

К: Благодаря ви

Д: Няма защо сладурчо

Куки продължи да си оцветява, а Джин и Намджун продължиха да оглеждат. Стигнаха до четири момчета, които си говореха.

Н: Здравейте деца

Момчетата: Здравейте

Д: Как се казвате сладури

(Юнги-Ю)
Ю: Юнги

(Хосок-Х)
Х: Хосок приятно ми е

(Джимин-Ч)
Ч: Аз съм Джимин

(Техьонг-Т)
Т: Аз съм Техьонг

Д: Аз съм Джин

Н: Аз съм Намджун

Д: Джуни те ли ще са?

Н: Да, момчета ние желаем да ви осиновим

Х: Наистина ли?

Д: Да, а на колко сте

Ю: Аз съм на 9

Х: Аз съм на 8

Т: На 7 съм

Ч: Аз също съм на 7

Д: Добре деца, ние ще отидем да говорим с госпожата ви и после ще си тръгнем заедно

Момчетата: Благодарим ви

Н: Няма защо деца

Двете момчета излязоха от стаята с децата и почукаха на съседната врата. От вътре се чу влез и те влязоха.

Ън-так: Избрахте ли си?

Д: Да, значи Джънгкук, Техьонг, Юниг, Джимин и... - замисли се

Н: Хосок

Ън-так: И петимата?

Д: Да

Ън-так: Добре седнете и нека попълним документите и да ви кажа как се държат.


585 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now