94

390 35 19
                                    

Бе минала седмица, Кук бе без своя малък Хани. Липсваше му вече много. Бе петък, а скоро щеше да свърши работа и да тръгва към Пусан. Щеше да отиде доста късно, но поне уикенда щеше да е с мъника.

Скоро Кук свърши работа, прибра се, взе си багажа който бе приготвил предната вечер и тръгна към Пусан. Бе пет и нещо, докато стигнеше щеше да стане десет часа вечерта.

°°°°°°°°°°°

Вече беше в Пусан и скоро и пред къщата на техните. Надяваше се да не са си легнали всички, не лягаха рано, но се случваше понякога. Звънна на вратата и скоро му бе отворено.

Д: Куки!? - усмихна се след това - Заповядай

К: Здравей майко

Д: Знаех си че ще дойдеш за да видиш Хан - усмивката не падаше от лицето му

К: Разбира се че ще дойда, той е мой син и се нуждае от мен. Аз ще се кача да си оставя багажа и ей сега идвам

Д: Само че има малко промени

К: Какви - обърна се към майка си

Д: Преместихме Тае с Ханбин в твоята стая, защото ти не си идваш толкова често, а и да не буди и Хосок, затова е така

К: Ясно, еми няма проблем - каза като въздъхна и тръгна нагоре като мина през хола и поздрави баща си, защото само той беше там.

Щом влезе в "бившата си" стая завари Тае, който спеше, а в кушетката в ъгала на стаята и малкия Хани. Отиде и надникна и му се усмихна.

К: На тати сладура спинка - остави си багажа на бюрото в стаята и излезе тихо и слезе долу.

Н: Радвам се, че наистина те е грижа за малкия. Трябва и за Тае да почне да те е грижа

К: Татко не е лесно - въздъхна

Н: Разбирам те

К: Трябва време, не мога да кажа дали ще се съберем изобщо някога с Техьонг, само времето ще покаже - Джун кимна

Д: Миличък ела да хапнеш и да лягаме

К: Не съм гладен, аз направо се качвам горе - усмихна се - Лека нощ

Д/Н: Лека нощ

Кук се качи в стаята си и почна да се оправя, щом беше готов легна до Техьонг и скоро заспа.

Вечерта големия несъзнателно се сгуши в Кук и така останаха до сутринта.


370 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now