45

408 41 22
                                    

Г. Т. Д
След десетина минути през вратата на болничната стая връхлетя момче. Явно приятеля му.

Б: Боже Кук, виж се. Казах ти да не пиеш, но ти ме послуша. Искаш да се убиеш ли мамка му? - започна да говори бързо момчето и си личеше че е доста притеснен.

К: Кой си ти? - погледна го неразбираемо

Б: Моля!? Куки, с теб сме приятели от толкова много време, не....не ме ли помниш? - каза тихо и тъжно

К: Не те познавам

Б: Какво е станало? - обърна се притеснен към нас

Д: С амнезия е, забравил е над десет години

Б: Боже! - хвана се за главата и отново се обърна към Кук - Трябваше да ти взема чашата и да те прибера във вас - седна до Кук и му хвана ръката - Ще се побъркам. Лей ако разбере си пътник Кук - каза тихо. С Тае се спогледахме, защото не разбрахме за какво говори, но нямаше да питам.

Б: Кога ще го изпишат от тук? - погледна ме пак

Д: След няколко дни

Б: Нали може след като го изпишат, да го взимам с мен на вън, да си говорим. Да му помогна да си върне спомените. Ще го връщам когато кажете, просто той ми е като малък брат и го ценя толкова много - погледна Тае лошо, след което върна погледа си на мен.

Д: Разбира се, щом сте приятели, няма как да не ти позволя да го виждаш - усмихнах се леко - Ще съм ти много благодарен и като помагаш за връщането на спомените му

Б: Благодаря Ви. Куки искаш ли да поговорим малко, да се опознаем отново? - усмихна му се мило

К: Еми добре - каза несигурно

Д: Ние ще ви оставим да си говорите - усмихнах се и хванах Тае за ръката и го изкарах отвън.

Т: Този ме погледна лошо

Д: Кук му е разказвал доста явно за вас - въздишах

Т: Не искам той да ми е пречка - погледнах го неразбираемо - не искам да ми е пречка да се сближа с Кук и да бъда неговия мечтан брат - усмихна се

Кимнах и зачакахме от вън, момчетата да си по говорят малко насаме.

350 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now