90

397 39 29
                                    

Беше средата на ноща, а семейство Ким се приготвяха да тръгват към болницата. На Тае му бяха изтекли водите.

Вече пътувайки на там, Джин реши да звънне на Кук. Щеше да го събуди, но трябваше да му каже, че Тае ще ражда.

*разговора*
К: Да - каза сънено

Д: Водим Тае да ражда, ако искаш ела, поне да си видиш детето

К: Може да тръгна сутринта, спи ми се много сега

Д: Ще те чакаме все пак, чао Кук
*карай на разговора*

Т: Щ-ще дойде ли? - попита майка си

Д: Не знам, каза че може да тръгне сутринта

°°°°°°°°°°°°°°

Вече Тае бе родил здраво момченце. Бе изгряло слънцето, а Тае чакаше Кук да дойде всеки момент.

На вратата, в която стая Техьонг бе настанен, се почука. Усмивка изгря на лицето му. Можеше ли да е Кук?

През вратата влязоха Бек и Лей.

Б: Май чакаш Кук, а? - Тае кимна - Може и да дойде, говорех с него.

Л: Много се радвам - прегърна Тае - Децата ни след време ще си играят заедно - усмивката не падаше от лицето му

Т: Да

Б: Заповядай, взехме ти едно плюшено меченце. Лей каза че ще ти хареса - подаде му го

Т: Толкова е сладко, благодаря ви

Б: А как се казва дребосъка

Т: Ханбин

Л: И, кръстил си го както Кук каза

Т: Мхм

Б: Всичко ще се оправи Тае, повярвай ми. Той ще си поема отговорността

Момчетата продължиха да си говорят, още доста дълго.

240 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now