60

354 37 6
                                    

Бяха минали две седмици, в които Кук бе в болницата. Марк беше всеки ден при него. А семейството му се бяха върнали в Пусан. Джънгкук меко казано ги изгони, защото знаеше Джин колко е загрижен за него. Беше им казал, че има човек до него и то не само един. Те не бяха много доволни, но след първата седмица прекарана в Сеул си заминаха.

Дойде и деня, в който щяха да изписват Кук от болницата. Трите момчета го чакаха отвън.

Малкия излезе, а те го прегърнаха веднага силно.

Марк го целуна, а Кук му отвърна.

Б: Най-сетне - прегърна го

К: Мда

М: Ела насам да ти покажем нещо - задърпа го към паркинга - та-да, изненада - усмихна се широко на половинката си като показа кола, която с момчетата бяха купили за него

К: Уоу

Л: И е твоя, лайно такова - подаде му ключовете - хайде да ни повозиш малко - каза като тръгна към нея

Кук я отключи и всички влязоха вътре.

К: Момчета просто, много благодаря. Много ви обичам - стоеше все така ухилен до уши

Б: За теб винаги Куки - разроши му косата

М: Хайде сега да отиваме във вас - каза ухилен и той

К: Добре, дайте да видя сега какво може

Л: Слизам, няма да се возя при теб

К: Шегувам се Лей - засмя се леко като го погледна

Л: Шегувал се той, ще те пребия само да слезем от тук - скръсти ръце

Джънгкук запали колата и потегли към тях.


240 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now