37

372 39 12
                                    

Джънгкук вече бе взел книжката. Все не бе в тях и караше напред назад из града, а понякога и извън него. Имаше случай в който се прибираше пиян, което притесняваше Джун и Джин.

Вечерта докато семейството вечеряха, телефон звънна, а именно на Намджун.

*разговора*
Н: Моля

? : Ким Намджун търся

Н: Да, аз съм, с какво мога да помогна

? : Обаждаме се от болница ******, сина ви Ким Джънгкук е претърпял катастрофа преди час. Сега е при нас, в добро състояние.

Н: След малко ще дойда, благодаря!
*край на разговора*

Н: Излизам - стана от масата

Д: Къде отиваш? Кой ти се обади?

Н: Обадиха ми се от болницата, Кук е катастрофирал

Тае веднага се притесни, като стана и застана до баща си.

Т: Идвам с теб

Д: Казаха ли как е - стана веднага и той, а притеснението се четеше по лицето му.

Н: Казаха че е добре

Д: Момчета вие тук ли ще останете? - погледна другите три момчета.

Ч: Не ще дойдем с вас - усмихна се

Семейството отидоха в коридора, обуха си обувките, след което излязоха, качиха се в колата и потеглиха.

Д: Дано детенцето ми да е добре

Н: Ще му счупя главата, как може от два месеца прочети има книжка и отиди катастрофирай - блъсна по волана

Д: Джуни, може да не е виновен той - каза го тихо и успокоително

Н: Ей сега ще видим

След няколко минути вече се намираха в болницата, на рецепцията.

Н: Ким Джънгкук?

? : Да, в стая 412

Н: Благодаря

Всичките тръгнаха към асансьора, а след това се качиха и на четвъртия етаж на болницата. Започнаха да се оглеждат за табелките с номера на стаите и накрая намериха тази която търсиха.

Доктор тъкмо излезе от стаята и Нам го спря.

Н: Добър вечер, бащата на Джъкгкук съм, той как е

Доктора: Добре е, но е със счупена ръка и пукнато ребро

Н: Кой е бил виновен за катастрофата

Доктора: Катастрофата не е била много голяма, но сина ви е виновен. Карал е в нетрезво състояние, намерихме също и наркотични вещества в кръвта му

Н: Моля!? - направи малка пауза - Благодаря ви!

Доктора си продължи по пътя, а Намджун нахлу в стаята.

Н: Ти акъл имаш ли бе? Караш пиян, а и наркотици взимаш. Ти акъл в тази глава имаш ли? - викаше

Д: Бебе по-тихо, в болница сме - хвана го за ръката

К: Бях на парти ти какво очакваш, да си дойда трезвен ли?

Н: Чакам да си дойдеш цял и здрав вкъщи - намали тона

К: Цял съм си, здрав съм си, нищо ми няма

Н: Тези наркотици от къде ги взе?

К: Няма значение

Н: Има - повиши отново тона си

К: Абе просто ми предложиха и пробвах, това е

Н: А не се приема такова нещо, повече наркотик да не си пипнал, ясен ли съм?

Джънгкук кимна и погледна другите зад баща си.

К: Тея за кво са тука?

Н: Притесниха се за теб - малкия се засмя - Какво му е смешното

К: Те и притеснени за мен, нещо не се връзва

Н: Млъкни

Тае искаше да го пита дали нещо го боли, но щяха да се усъмнят.

Д: Куки, боли ли те нещо?

К: Малко гръдния кош като се смея, всичко е наред, ще се оправя

Д: Ой миличкото ми то - целуна го по челото.

540 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now