𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^30^

~Skip time~

Г.Т. Т/И

Часът е точно 18:00. Свобода! Цели два дена няма да бъда в тази пещера! Какво щастие!

Станах весело от стола си и оправих бюрото си, след което си взех чантата и излезнах от стаята. Минах през г-н Джеон и му казах, че излизам, а той само кимна.

Бутнах слушалките си в телефона, сложих ги и си пуснах музика. Бавно вървях по оживените улици на Сеул, през които трябваше да мина, за да се прибера в тихия си квартал.

Слънцето грееше ярко макар, че беше 18:00 часа, птички чуруликаха, хората бързаха... колите бяха в задръстване и шофьорите натискаха клаксоните си в знак на протест.

Колко нервни бяха всички, а аз бях на седмото небе, защото си тръгнах от пещерата. Цели два дена щях да си почина в цветния си дом, далеч от всякакви числа, букви, стрес...

Точно след 45 минути ще излизам с групата. Малко ще разпусна, ще се позабавлявам, след което ще се прибера. Какво друго мога да поискам от живота?! Абсолютно нищо!

Не след дълго стигнах до квартала ми. Минах през магазина и взех няколко неща за вкъщи, след което се прибрах.

- Дом, сладък дом!- казах аз на глас, щом затворих вратата на апартамента си. Свалих си обувките, закачих чантата си на закачалката, след което се запътих към кухнята.

Бях гладна, а нямах много време да сготвя, затова реших да си направя Рамен. Сложих малко Рамен в една малка тенджера и оставих да се свари, след което отидох в стаята си.

Застанах пред гардероба си и започнах да мисля какво да облека. Не след дълго реших да облека едни прилепнали черени дънки и черна прилепнала по тялото ми тениска дълга до пъпа. Реших да си взема и нещо връхно в случай, че ми стане студено.

Върнах се в кухнята и спрях котлона. Сложих рамена в една купа и седнах на масата, след което започнах да се храня в пълна тишина. Нищо не се чуваше из целият апартамент, но бях свикнала на тази тишина.

Не след дълго се нахраних. Измих си купата и се запътих към стаята си отново. Премахнах грима си, напръсках се с парфюм и вече бях готова за излизане, но все още беше рано.

Нямаше смисъл да тръгвам към гаража в момента, поради простата причина, че никой нямаше да има там и аз щях да си седя сама. Затова реших, че ще поседя още малко вкъщи.