𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^91^

Г.Т. Т/И

- Аз ще тръгвам.- каза Ноа притеснено и стана от мястото си, а аз го погледнах объркано. От какво се притесняваше?!

- Защо не останеш още малко?- попитах аз, а той преглътна и аз погледнах Джънгкук. Той се усмихваше. От какво беше притеснен тогава Ноа?

- Да, Ноа, защо не останеш?- попита Джънгкук. Бях учудена, че Джънгкук иска Ноа да остане. Може да му е паднала саксия на главата.

- Благодаря за вечерята, но е време да си тръгвам. Трябва да нахраня... рибите си.- каза Ноа и аз въздъхнах, след което кимнах.

- Както решиш.- казах и той се усмихна леко. Взе си нещата, след което отиде до входната врата. Обу се и се сбогувахме. Той излезна от апартамента и влезна в асансьора, а машината започна да се движи. Аз затворих вратата и се обърнах към Джънгкук, който пък от своя страна гледаше доволно.

- Най-сетне си тръгна!- каза той и седна на дивана в хола, а аз го погледнах лошо.

- Защо най-сетне?! Ноа е добро момче. Държи се добре, има маниери, не се държи като задник, като някои хора...- започнах да изброявам, а изражението на Джънгкук започна да се променя.

- Просто не го искам тук!- каза той ядосано, а аз го погледнах лошо.

- Не го искаш тук, така ли?! И с кое право не го искаш тук?! Апартамента е мой, Джънгкук! Нямаш право да казваш кого искаш тук и кого не! Някога може би имаше, но отдавна вече нямаш.- казах аз ядосано, вече повишила тона си.

- Мислиш ли, че те искам тук?! Не те искам, но каквото и да ти кажа ти си тръгваш! Седиш тук и ме нараняваш. Нараняваш ме дори само когато ме наблюдаваш от разстояние. Нараняваш ме когато спиш тук... На дивана. Нараняваш ме дори при мисълта, че си тук.

- От както ти си тук, аз не мога да върша нещата, които вършех преди отново да влезеш в живота ми. Всичко върви наопаки! Аз самата не се чуствам добре! Защо отново не ме прогониш от живота си, за да не мога да те виждам?! Поне тогава не ме болеше толкова!

- Т/И аз-

- Какво ти?! Какво?! Съжаляваш ли?! Недей! Омръзна ми хората да ми се извиняват!- прекъснах го аз. По бузите ми вече се бяха стекли едри сълзи, които не можех да спра. Отново плачех заради него. Отново причината за тези сълзи беше той. Не беше ли достатъчно, че плаках в началото?