𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^46^

Г.Т. Т/И

Събудих се от нещо тежко на кръста си. Отворих очите си и бях в стаята на Джънгкук. Обърнах се на другата страна и видях Джънгкук да спи като бебенце.

Доближих се до него и започнах да усещам как топлият му дъх се разбива в устните ми. Усмихнах му се, след което го целунах.

В следващият момент усетих как беше по-топъл от нормалното. Пипнах челото му и усетих как пари. Взех термометъра и го сложих, след което започнах да чакам.

След малко взех термометъра и видях, че дисплейът показва 39,4°, а това е много!

Станах от леглото и се затърчах към кухнята. Взех лекарства и отново се качих горе. Запопнах да будя Джънгкук, а той не искаше да става. Мънкаше нещо под носа си и се обърна с гръб към мен.

След дългите и мъчителни 15 минути, той се събуди. Дадох му да изпие лекарство и той го изпи, след което отново си легна и заспа.

Легнах до него и започнах нежно да го галя по косата. Беше толкова тъжно да го гледам така! Толкова безжизнен, толкова тъжен... исках отново да го виждам с усмивка на лицето.

Целунах внимателно бузите му, за да не го събудя и продължих да го наблюдавам. Дишаше тежко, кашляше, но за сметка на това пък спеше много сладко.

- Ще ми докараш диабет някой ден!- казах тихо и се засмях сама на себе си.

- Толкова си сладък, прекрасен, очарователен, мил, че ме е страх, че ще те загубя.- продължих.

Прегърнах го с едната си ръка и усетих топлината му. Все още имаше температура.

След време реших да видя дали има още температура, затова взех термометъра от нощното шкафче. Сложих го и започнах да чакам, докато гледах към чистото лице на Джънгкук.

Кожата му беше толкова мека, чиста и безупречна... освен една малка вдлъбнатинка на лявата му буза.

Взех термометъра и видях, че температурата на Джънгкук не се понижила, а точно обратното- повишила се е. Явно лекарствата не действаха и единствения изход, който виждах е Джънгкук да се изкъпе.

- Джънгкук... Джънгкук... Джънгкук, събуди се...- започнах да му говоря и леко да го побутвам, за да се събуди.

- Ммм, не искам!- каза той и се покри през глава, а точно това не трябваше да прави сега. Дръпнах завивката, а той започна да трепери. Знаех, че му е студено, но нямаше как да му спадне температурата по друг начин.