𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^42^

Г.Т. Т/И

Качих се на втория етаж и почуках на вратата му, но не последва отговор, затова натиснах дръжката на вратата и влезнах в стаята.

Джънгкук се беше покрил като пашкулче и само главата му се виждаше. Отидох до него и седнах на леглото. Започнах леко да го галя с ръка по лицето, а дори аз не знаех защо. Просто знаех, че това е правилно.

Изведнъж усетих, че Джънгкук пари. Дали имаше температура?

- Джънгкук... Джънгкук...- започнах тихо да го будя, а той измънка нещо и се обърна с гръб към мен.

Слезнах на първия етаж и запопнах да търся термометъра. След време го намерих и се качих при Джънгкук. Започнах да го побутвам, за да го събудя, но той не искаше.

След време се събуди и сложих термометъра. Започнах да чакам и минути по-късно взех термометъра. Живакът вътре показваше 38,9°, а това значеше, че Джънгкук е болен.

Веднага слезнах долу и взех лекарства, след което се качих отново при него. Дадох му хапче и той го изпи, след което отново си легнах и заспа.

Аз седнах на леглото и започнах да го наблюдавам. Дишането му беше тежко, кашляше доста, а аз се чувствах виновна. Ако не бях настояла да си вземем сладолед снощи сега той нямаше да е болен.

Само аз съм виновна!

- Джънгкук?- казах плахо аз.

- Ммм.- измънка той.

- Как си?- попитах аз.

- Боли ме много гърлото и ми е лошо.- отвърна той и се закашля... отново.

- Искаш ли нещо за ядене? Направих ти закуска, ако искаш може да ти я донеса.- предложих аз, а той поклати глава в знак на отрицание.

- Не ми се яде сега.- каза той, а аз само кимнах.

- Искаш ли нещо друго?- попитах аз.

- Може ли да те прегърна?- попита ме той, а аз се опулих. Не знаех какво да отговоря.

- Студено ми е, а ти си топла.- продължи той едва едва, а на мен сърце не ми даде да кажа "не".

- Може.- казах тихо и легнах до него. Джънгкук мигновено обви ръцете си около тялото ми и ме придърпа към себе си. Тялото ми беше плътно долепено до неговото, а това ме караше да се чувствам някак странно.

Сърцето ми започна да тупти бързо, тялото ми настръхна, стомахът ми започна да се преобръща, а аз самата се панирах. Не знаех какво да правя. Ако имах възможност щях и да спра да дишам, но не можех.