𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^33^

Г.Т. Т/И

Изведнъж Юна каза:

- Хайде да викнем Джънгкук вече!

- Трябва да измислим какво ще му кажем!- каза Хосок.

- Той се къпе 50 минути!-продължи Техьонг.

- Ще дойде най-малко след час и половина!- завърши Джимин.

Какво прави толкова време в банята?! Да не прави промивка на вътрешните си органи?! Дори аз не се къпя толкова много време!

- Да кажем, че някой от нас има да казва нещо важно.- предложи Миа.

- Но кой?- попитах аз.

- Защо не кажеш ти?- попита Йешим мен и всички се спогледаха.

- Да! Нека ти да кажеш!- каза Хосок.

- Какво да кажа аз?- попитах аз. Защо аз да му звъння?! Какво да му кажа?! На мен ми е неудобно! Снощи ме е носел на ръце чак до апартамента на Йешим! Не мога дори да му кажа нещо, пък камо ли да го погледна в очите.

- Просто му кажи, че трябва да дойде, защото искаш да ни кажеш нещо!- каза Дияна, докато набираше Джънгкук, а той вдигна веднага след като момичето приключи с изречението си.

- Да!- каза той.

- Джънгкук... трябва да дойдеш в гаража! Сега! Трябва да ви кажа нещо.- казах аз.

- Дияна, не мога сега!- отвърна той, а аз погледнах лошо към останалите. Какво ме карат да правя.

- Аз не съм Дияна! Т/И е!- казах аз, а от другата страна не се чуваше нищо.

- Джънгкук... тук ли си?- попитах аз.

- А, да! Тук съм!- отвърна той.

- Идваш ли?- попитах аз.

- Да, да, идвам!- каза той и затвори.

Започнахме да го чакаме в гаража, докато си говорим. След време решихме да се скрием по местата си и когато Джънгкук дойде в гаража да го изненадаме.

Аз се скрих под масата, която беше точно до вратата, но не се виждаше нищо, защото имаше дълга покривка, която за да мога да видя нещо трябва да я повдигам с ръка нагоре.

Изведнъж черната кола на Джънгкук спря пред гаража. Той отвори вратата на автомобила и излезна от него, след което я затвори и заключи. Тръгна напред към гаража. Натисна дръжката на вратата и в този момент Юнги пусна музиката, а ние се изправихме.