𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^36^

Г.Т. Джънгкук

Започнах да се оглеждам в стаята, за да видя къде мога да седя докато съм в болницата при Т/И, докато не усетих как ръката й леко се размърда, след което ме хвана по-здраво.

За момент се панирах. Какво ще стане ако се събуди?! Ще бъде ли сърдита или няма да помни?! Ще я боли ли раната или няма да усеща нищо?!

Толкова много въпроси, на които всеки момент можех да получа отговор, но ме беше страх. Страх ме беше от последствията.

Точно когато щях да пусна ръката на Т/И, тя отвори очите си. Отново видях тези прекрасни очи.

- Добре ли си?- беше първото нещо, което попитах. Бях щастлив, че се събуди, но какъв ще бъде отговорът й ме тревожеше.

Тя леко намръщи нослето си и се хвана за корема. Болеше я...

- Боли ме корема.- отвърна тя.

- Много ли?- попитах аз, а тя леко кимна.

- Никога до сега не ме е болял корема толкова!- каза тя. Как ще я боли толкова много друг път?! Та тя беше наръгана! Със сигурност не й се случва всеки ден!

- Боли те толкова, защото... беше наръгана... с нож.- казах аз.

- Знам.- отвърна тя.

- Съжелявам.- казах аз, а тя ме погледна объркано.

- Защо?!- попита тя неразбираемо.

- Заради мен си в това състояние. Ако не-

- Не си виновен ти.- прекъсна ме тя.

- Трябвало е да се случи.- продължи тя, но това не ме успокояваше. Това, че тя отрича не значи, че не съм виновен.

- Аз забравих... отивам да викна лекар!- казах аз въудошевено и станах от мястото си. Пуснах ръката й и излезнах от стаята.

Тръгнах да търча по дългия коридор, докато не видях една ниска жена с дълга права коса.

- Пациентката в стая 407 се събуди.- казах аз, а тя само кимна и се усмихна.

- Благодаря. Ще кажа на колегите.- отвърна тя и аз кимнах, след което тръгнах в обратната посока. Сега бързах да влезна в стаята на Т/И.

Секунди по късно бях пред вратата. Натиснах дръжката и отворих вратата, след което влезнах вътре.

Т/И лежеше в същото състояние и се държеше за корема. Знам, че я боли... мен също ме боли... да я гледам така!