𝑴𝒚 𝑯𝒂𝒏𝒅𝒔𝒐𝒎𝒆 𝑩𝒐𝒔𝒔//𝑱. 𝑱𝑲 [ЗАВЪРШЕНА]

^89^

Г.Т. Джънгкук

Седях в хола самичък, а Т/И беше в стаята си и ми се сърдеше, защото бях изпил банановото мляко. В апартамента беше тихо, а аз не харесвах тази тишина, защото знаех, че Т/И е тук. Предпочитах да чувам гласът й.

Изведнъж вратата на стаята на Т/И се отвори и тя излезе, след което дойде в хола. Седна на дивана щастливо и започна да гледа към телефона си. Дали да я попитам дали можем да поговорим?

- Т/И...- казах аз плахо.

- М?- измънка тя и се обърна с голяма усмивка към мен. Колко е хубаво да я виждам толкова щастлива.

- Може ли да поговорим?- попитах аз и тя поклати глава в знак на отрицание.

- Не!- отвърна тя весело, след което извърна погледа си към екрана на телефона.

- Моля те...- казах аз, но тя не ме отрази. Защо не иска да говори за това? Искам да й се извиня, да й обясня всичко станало след като си тръгна...

- Може да поговориш с Хюна. Тя би те изслушала.- каза тя изведнъж и аз се опулих.

- Ние сме само приятели.- казах аз, а тя ме погледна и повдигна вежда.

- Дали?- попита тя все още с усмивка. Защо е толкова щастлива? Да не би да си е намерила гадже?! Или пък още по-лошо! Ноа й е предложил!

- Какво гледаш?!- попитах аз и се опитах да надникна, но тя не ми позволи.

- Не може!- отвърна тя и дръпна телефона си.

- Защо?- попитах аз ядосано. Със сигурност си е намерила гадже...

- Защото е нещо, което не те касае!- каза тя. Как да не ме касае?! Всичко, което вълнува нея вълнува и мен!

- Да не би да си намери гадже?- попитах аз и тя повдигна вежда.

- Може би...- отвърна тя. Кой й предложи?! Ще го смажа!

- Кой?!- попитах аз и станах от мястото си, след което взех телефона й и погледнах какво прави. Не беше в нечий чат. Четеше статия за някакъв италианец.

- Какво си позволяваш?! Защо ми вземаш телефона?! Той е мой! Не са ли те учили, че не се пипа чуждо без позволение?!- попита ме тя.

- Когато пипат нещо, което е мое, без мое позволение ми се налага да правя такива неща.- отвърнах аз и тя ме погледна лошо.

- Аз не съм на никого! Не съм вещ, на която си собственик!- каза тя. Беше права, че не е вещ, но беше моя! Само моя!