Из Тихите Кътчета На Малкия Град ✔

В търсене на себе си

Брой думи: 852

Има няколко неща на този свят, без които човек не може да живее. Всъщност нека кажем, че са две: Себе си и пари. Второто бихме могли да прескочим при други обстоятелства, но първото – никога.

Не можех да заспя в продължение на часове. Въртях се как ли не, заемах всякакви пози. Дори пробвах метода за бързо заспиване, но отново безуспешно. Накрая просто се отказах – наметнах се с елече и излязох от спалнята, за да не събудя съпругата си. Бях си дал почивка след последния месец упорита работа в Южна Америка, но жена ми утре, така де, след около час и половина, щеше да става за работа.

Не светнах лампата нито в коридора, нито в кухнята. Седнах до прозореца, отворих го и запалих цигара. Нощта бе красива. Но колкото красива, толкова и коварна. Често мислех за всевъзможни неща и сън не ме ловеше. Чувствах се недоспал, но още по-лошото – недомислил.

Пътят към себе си се оказа от онези дълги и труднопроходими пътеки. С твърде много табели по кръстовищата. В дъждовните дни – хлъзгави, а в слънчевите съществуваше опасност от пожари. И отново съм несигурен. Така и не си отговорих на въпроси от вида на:

„Защо продължавам с тази несигурност в себе си след всичко, което съм постигнал?"

Завърших гимназията с отличие, а дипломата ми от висшето бе от онези, които си заслужава да сложиш в рамка и да окачиш на стената във всекидневната. Имам любяща съпруга, заради която в младините си се сбих с един надувко (а не съм от бунтарите, характерът ми е спокоен и до днес). Но не съжалявам за това, де. Ако можех да се върна назад във времето, пак щях да му насиня окото... И макар и на последно място, но не и по значение – родителите ми са ме подкрепяли във всяко мое начинание, колкото и абсурдно да е било то. Като например в професията ми – да кръстосвам забравени от времето дестинации, да правя взимащи ума фотографии и да пиша статии, базирани на личните ми изследователски наблюдения. Или с една дума – аз съм изследовател.

„Защо не мога да се доверявам на хората?"

Имам прекрасно семейство, но домът ми препуска в битието, както мислите ми. Знам, че е някъде там, усещам го, но никога толкова близо. Имам толкова много познати, но не и приятели. Казват, че най-добрият ти приятел си самият ти, но аз не мога да приема себе си за свой приятел. Защото не бих си позволил да се доверя на себе си! Понякога се замислям защо. Защо след всичко, което съм преживял, и именно заради себе си съм стигнал дотук, все още си нямам доверие?