"Снежен пейзаж"

41 18 2
                                    

По покритите със сняг планински пътечки си личаха дълги следи от шейна и кръгли от кучешки лапи. Беше късно през нощта. Излязох да покарам сноуборд. След себе си оставях дири, но не като онези жестоко врязани в снежната покривка, а по-скоро нежни. Все едно да погалиш пресеяното брашно с лъжица.

Борове и ели се издигаха наоколо. Всичките бяха побелели, затрупани от разразилата се в ранните часове буря. Исках да се полюбувам на нощта, колкото и да бе мразовита. Главната ми цел обаче беше да остана насаме с мислите си. Имах нужда да си разясня някои неща, а ледената атмосфера бе подходяща за фон на душевната ми мъка.

Както на всяка друга ясна нощ, и на тази Млечният път също придаваше едно необикновено магично излъчване! Беше като пътечка към необятното отвъд земните ширини.

Наоколо бе тихо, не бях очаквал обратното. Познавах тази местност. Често идвах тук да карам. Понякога се засичах и с други запалянковци на зимните спортове. Всяка събота се организираха състезания. Също като тази. Щях да се разсея с предстоящото.

Спусках се по заснежените склонове, обикалях парковете – напълно подходящи места за загрявка преди надпревара.

Леденият вятър ме щипваше по лицето. Бях се постарал да се екипирам максимално, но отново останаха открити части.

След поредния завой, който взех по-плавно и широко, пред мен се откри пълната луна, ниско до хоризонта. Звездите блещукаха ярко. Космическите цветове се смесваха в прекрасен пейзаж на нощното небе. Красиво е, когато на места нюансите се отличават от тъмния фон, нали?

30.11.2017

Из Тихите Кътчета На Малкия Град ✔Where stories live. Discover now