Из Тихите Кътчета На Малкия Град ✔

"Изкуство"

Този е един от най-любимите ми разкази и се надявам да ви хареса, колкото и на мен!

Брой думи: 1407

Есенни листа застилаха улиците. Вятърът ги разнасяше, а заедно с тях се влачеха найлонови торбички и тук-там някоя друга опаковка от десерт. Всички улици изглеждаха почти по един и същи начин. Дърветата като че ли превъзхождаха хората по бройка в този твърде малък град. Къщите бяха като строени в редици до пътя, а пред всяка имаше поне едно дърво, което се свързваше с отсрещното в арка. Заедно всички те, от началото до края на улицата, образуваха тунел. През лятото бе страхотно, тъй като сянката падаше навсякъде, но през зимата имаше риск да бъдете затрупани от снега...

Месец октомври бе почти в края си, а Хелоуин наближаваше. В центъра на Лину имаше голям парк. Това всъщност бе и мястото, където се отглеждат тикви, може би и единственото такова. Вероятно някои хора също ги гледаха в дворовете, но те едва ли бяха много. Пък и досега не съм чула някой самостоятелно да отглежда тикви...

Есенният фестивал продължава една седмица. Няма ограничения за възрастта или нещо такова. Всеки е добре дошъл! Самото място, където се провеждат състезанията, е заградено. В началото на парка има голяма арка. Тя представлява вход и изход. Тиквите са в дъното, а местата, където протичат игрите са в страните. По средата има детска площадка с пясъчник.

Предполагам, че заради тиквите и връзката им с празника, фестивалът се провежда именно в този парк. Например, едно от състезанията е да се улови ябълката с уста, без ръце. За целта са нужни шестима участници (както и във всяко друго състезание). Те се нареждат около корито, пълно с вода, малко риба, разни предмети, но само една единствена червена ябълка. При дадено начало всички започват да я търсят във водата. Който измъкне ябълката цяла (не се зачита, ако е разделена между двама участници), печели билет. Предполага се, че той ще се ожени пръв.

Друга игра е надяждането. Миналата година беше със спагети, а през тази май ще бъде с кисели краставички. Обожавам ги! Не се чувствате достатъчно конкурентноспособни? Тогава може да се разходите с приятели дотам, за една сесия в онези фото будки, където влизате заедно и се снимате с физиономии, всяка от които по-шантава. Или пък просто отивате на фестивала, за да си купите тиква. Аз най-обичам да правя дяволските лица, от които децата се плашат. Но ентусиазмът е важен, щом те успяват да стигнат до входната ми врата всеки път. Не се отказват!