"Отвъдгалактическа любов"

102 31 11
                                    

– Космосът, необятното, пълно с мистерии, пространство! Възхищавам се на безграничната му красота! – заяви Кристиян.

– И какво му е толкова красивото? – сопна се подразнена приятелката му Никол.

Неочаквано! Момчето обръщаше повече внимание на картината от големия телевизорен екран. Тя бе завладяла съзнанието му. Облаците от газ и прах смесваха цветове от широкодиапазонна гама.

– Няма ли да ми обърнеш малко внимание, Крис? – бузите й поруменяха.

– Никол, сладка моя! – възкликна той и целуна нежно плътните й сладки устни. – Слушай ме сега да ти обясня малко повече за Космоса.

Кристиян задърпа приятелката си към дивана. Двамата седнаха, а Крис обви Никол в гальовна прегръдка. На телевизора срещу тях имаше красива картина на съзвездие. Орион ловецът – любимият на Кристиян.

– Погледни, Никол, къде другаде можеш да видиш такава красота? – той погледна към Орион, а после и към гаджето си. – Красива си като това съзвездие!

– Благодаря ти, и аз те обичам! – след тези думи прокара тънките си пръсти през косата му.

– Сякаш Вселената представлява любовта, която сме способни да даваме или получаваме – безкрайна. Аз съм готов да дам цялата си любов за теб, любима, както Космосът е дал живот на нас – земляните.

– Много мило от твоя страна! Не си представях да изразиш любовта си с неземното и отвъдгалактическото...

– Хмм...аз също. – замислено отбеляза той. – Млечният път – пътечка от ситнички звезди, които сякаш са яхнали небесна вълна... – Кристиян беше преметнал следващата картинка на екрана.

– Понякога си мисля, че Космосът е извадка от фантастична книга – вметна Никол, която се бе загледала в снимката на нашата галактика.

– Да... а дали, ако учените нямаха всичките тези апарати, ние щяхме да бъдем свидетели на тази красота, която се простира отвъд звездното небе? – Крис потъна в дълбоки размисли.

– Късметлии сме за това, че имаме възможността да наблюдаваме поне част от Вселената, макар и толкова малка... – заключи момичето и се облегна на рамото на гаджето си.

22.07.2017


Авторска бележка:
Този разказ е писан за състезание в Уатпад, обаче не помня за кое точно. Но пък мисля, че ми се получи добре. Поне аз съм доволна. :)

Из Тихите Кътчета На Малкия Град ✔Where stories live. Discover now