Из Тихите Кътчета На Малкия Град ✔

"Песента на Луната"

По пода на неосветения хол бяха старателно наредени свещи. Веселите им пламъчета подхвърляха топлата си светлина едни на други и разкриваха пътечката, образувана помежду им. Тя водеше до голям панорамен прозорец, на чийто перваз бе подпрял длани средно висок мъж. Той  бе намърдал столчето на висока чаша между пръстите на едната си ръка. Малко по-далеч, пак на перваза, стоеше още една такава чаша. И в двете се поклащаше омайно червено вино.

Мъжът бе вперил поглед отвъд прозореца, където залязващото слънце отправяше неземните си пъстроцветни прегръдки към полегатите хълмове на планината.

Тя пристъпваше плахо измежду свещите, но самочувствието постепенно започна да се долавя в походката ѝ. Тънкият нежен плат на роклята внимателно галеше бедрата ѝ. Пепеляворусите къдрици завършваха прелестния ѝ вид.

Очакваше я.

Мъжът се обърна, щом усети присъствието на своята любима зад себе си. Той накриви глава леко настрани. Сдържана, но щастлива усмивка озари лицето му. Постихналата жар в очите му разпали онзи буен, нестихващ огън, за който мнозина жадуват. Огънят на любовта.

- Изглеждаш като богиня, любима! - мекият глас на мъжа прозвуча като поема в уютната тишина.

Жената направи последната си крачка, преди той да ѝ подаде чашата, налята за нея, и заедно да отпият от виното. Не след дълго оставените една до друга чаши на перваза се любуваха на вече избледняващия залез, а двойката се поклащаше в нежен бавен танц.

Луната тананикаше пленително своята песен на вечността, докато наблюдаваше тайно отвисоко двамата влюбени.

31.01.2018

Благодаря на AnnieLubih, че ми позволи да използвам вдъхновената й от разказа изработка за фон! Прекрасна е!

Ще се радвам да ми драснете няколко реда за това как вие си представяте историята на тази двойка.

Наистина искам да разбера какво мислите за миниатюрата, защото вложих цялата си душа и сърце в нея!