The secret of the Italian mafia

Запознанството

Гледна точка на Вероника

Първи ден в университета. В Милано съм само от две седмици и все още всичко е ново за мен. Не знам къде се намирам и се притеснявам. Добре, че имам роднини тук иначе никакъв шанс да се оправя сама в толкова голям град. Свикнала съм в родния ми град да пътувам 5 минути с автобус до центъра, а тук отнема поне 20.

В момента съм на спирката и чакам за автобуса. Надявам се да не объркам нещо и да не закъснея още първия ден. Качих се в градският транспорт и седнах на една от седалките до прозореца. Бях ужасно нервна за всичко, което предстои. Университета ми беше Politecnico di Milano и се записах да уча компютърни наука. Сложна специалност, но имах опит с компютрите. Видях, че наближаваме университета и се изправих от мястото си. Когато автобусът спря, слязох и тръгнах към голямата сграда, която ме плашеше с размерите си. Определено ще се изгубя тук. Поех си дълбоко въздух и изкачих стълбичките и влязох в сградата. Спрях за момент и се огледах, защото не знаех на къде да продължа. Навсякъде имаше хора и имам усещането, че ще получа клаустрофобия. Мъж на средна възраст забеляза притеснението ми и се приближи към мен като се усмихна. Попита ме нещо на италиански, но след като не получи отговор опита на английски.

-Имаш ли нужда от помощ?-попита мило.

-А-аз съм нова и не знам къде трябва да отида за първата лекция.-обясних му.

-Може ли да погледна програмата ти?-отвърна, а аз кимнах и му подадох листа, на който пишеше цялата ми програма.-Ела с мен, ще ти покажа къде точно трябва да отидеш, а след това ще ти обясня и за следващите ти лекции.-каза и започна да върви, а аз го последвах.

Качихме се по някакви стълби, след това вървяхме по дълъг коридор и най-накрая стигнахме до някаква врата, която водеше до друг коридор. Вървяхме още малко и влязохме в някаква зала пълна с компютри.

-Тук е първата ти лекция. Следваща ти лекция е в съседната зала, след това имаш час и половина почивка и последните две лекции отново тук.-господинът беше така любезен да ми обясни всичко подробно, а аз се усмихнах.

-Благодаря ви много!

-Няма за какво! Ако имаш някакви въпроси винаги можеш да се обърнеш към мен. Знам колко е трудно на чуждестранните студенти отначало, но те уверявам, че ще се справиш и ще ти хареса. Може да намериш кабинета ми на третия етаж, първата врата отдясно.-каза преди да тръгне, а аз влязох в стаята, която беше пълна с момчета.