Посещението

214 17 0
                                    


Гледна точка на Роберто

-Защо искаш да идвам с теб? Не съм ти нужен. Аз нямам какво да си говоря с Франческа, знаеш че не се харесваме особено.-Илай не спираше да мрънка, откакто му наредих да ме придружи до психиатрията.

-Защото ми трябва човек, който да разсейва охраната и докторите.-отговорих му с изнервен тон в гласа. 

-Но защо аз?-зададе въпроса си още веднъж и последната ми капка търпение се изпари, нервите ми не издържаха и набих рязко спирачките на превозното средство.

-Защото си шибан идиот, който не спира да говори простотии и по някаква странна причина забавлява хората. Сега млъкни!-изкрещях, а той явно се стресна, защото ме гледаше изплашено. Досега не съм си позволявал да им повишавам чак толкова тон, но всичко ми идва в повече последните дни. Твърде много неща се разкриха за кратко време.

-Добре, съжалявам.-отвърна смутено, а аз потеглих. 

Не исках да му повишавам тон, но наистина не се търпи, когато започне да мрънка като малко дете. На външен вид изглежда сериозен мъж, мафиот, но всъщност е голямо бебе. Не знам как Лари го търпи, че даже и спи с него. На всичкото отгоре се занимава с Пайпър. Илай винаги си е бил играч, каквото и да си говорим. Винаги е заговарял момичетата, за да преспи с тях за една вечер и на сутринта да ги зареже. Може би затова не подозирах, че е гей. Честно казано, за Лари се съмнявах, но за Илай никога не предполагах, че ще се окаже обратен. Както и да е, ще ги подкрепя във всичко, стига да ми споделят. Важното е да не достигне тази новина до баща ми, защото тогава ще ги убие буквално. Още една причина, поради която не се гордея с него. Хомофоб е, не уважава жените, нито му пука за мен. Но въпреки това, цял живот съм му помагал с бизнеса. Не мисля, че искам да бъда мафиот. Отначало, когато разбрах беше яко. Но какво друго може да си помисли един тинейджър. Тогава разсъждавах по друг начин, виждах живота по друг начин. Изглеждаше яко да бъда мафиот, да се занимавам с наркотици, да използвам момичетата и да ги унижавам, да харча парите на тати за глупости, да се дрогирам и какво ли още не. Трябваше да мина през Ада, за да осъзная, че това не ми е нужно. Аз и Франческа сме пример защо наркотиците са вредни. Една вечер предозирах. Нищо не помня, освен че бях на някакъв купон. Илай и Лари казват, че са ме намерили да лежа на тревата в безсъзнание. Оттам ме вкараха в болницата и трудно ме стабилизираха. Франческа изгуби разсъдъка си и психяса. И преди беше луда глава, но след като опита от наркотиците тотално откачи. Именно затова ми е нужна. Баща ми има страх от тази жена. Би убила всеки, който й се изпречи на пътя. Разбира се единствено с мен, защото аз бях единствения, който остана до нея след смъртта на майка й. Нямаше си никого. Баща й ги изостави още, когато е била на 3. Трудно се справяха сами с майка й. Баща ми като един задник, не им помогна. Аз бях единственият, който се грижеше за тях. Фабиано не знае за това, но когато ми даваше пари, преди да ги изхарча, давах половината на Франческа и майка й. А парите не бяха малко.

The secret of the Italian mafiaWhere stories live. Discover now