Вълшебният момент

229 19 0
                                    


Гледна точка на Вероника

Отново понеделник. Отново в университета. Все още бях изморена от уикенда във Флоренция и всички разкрити тайни. Трябва в момента да умирам от притеснение за живота си, защото всичко, за което се борех и продължавам да се боря може да се разруши за секунди, но не усещам и капка тревожност. От последните две-три години станах доста спокоен човек. Слабо се вълнувам от нещата, които се случват, трудно нещо може да ме впечатли или пък трогне. Аз съм едно безчувствено копеле, което се интересува само и единствено от себе си. Е, разбира се ми пука и за близките ми, но главно гледам аз да съм си добре. Научих, че в този живот сме сами и имаме само себе си. Ако не аз, то кой ще ме направи щастлива. Ако не се обичам и уважавам, как да очаквам и другите да го правят? Всичко е до самооценката. Може би точно заради това не съм имала и сериозна връзка през годините. Първо, защото не бях готова, второ-исках да постигна целите си. Нямах нужда от момче, което да попречи на осъществяването на мечтите ми. Не исках да изпадна в ситуация, където трябва да избирам между мечтите си или любовта. Както казах, трудно някой би ме впечатлил и би задържал интереса ми за дълго. Обърнах внимание на няколко момчета, но нищо. Никой не успя да привлече вниманието ми до такава степен, че да покаже нещо повече от останалите. Винаги не им достигаше нещо. А може би аз се страхувах. Страхувах се от това да не ми се преобърне така живота, че да остана заради любовта и да се откажа от всичко, а накрая да се разделим. Не вярвам особено в любовта, не знам защо. Не ми е приоритет. Различна съм от останалите момичета. Повечето гледат да уредят първо семейния живот, докато аз гледам да се развия кариерно.  Но сега, когато съм тук и виждам, че наистина ми харесва живота тук, съм готова да се впусна и в това приключение наречено любов. Надявам се да намеря правилния човек, който ще ми покаже какво е да обичаш и да бъдеш обичан. 

Хората тук определено приковават вниманието ми. Всеки е различен по свой си начин. Роберто, Илай и Лари са пример за това. Нека изключим факта, че са мафиоти. Дори, когато се представяха за нормални момчета, спечелиха интереса ми и знаех, че ще с тези хора ще намерим общ език и няма да ми омръзнат веднага. Исках точно това и живота ми го предоставя. Приключение, да опитам от нови неща, да се запозная с интересни хора, да изпитам щастие. Наистина съм щастлива тук. Това е моето място, сякаш цял живот съм живяла тук. Чувствам се себе си. Родила съм се в грешната държава. Не мога да отрека, че родителите и приятелите ми ми липсват, но тук се чувствам истински щастлива. Ема влезе в стаята, където имахме лекция и седна на мястото до мен. Русата и коса беше влажна. Днес времето беше дъждовно и мрачно, но въпреки това ми харесваше. Блондинката до мен обаче не беше доволна, защото перфектните й букли се бяха развали. 

The secret of the Italian mafiaWhere stories live. Discover now