The secret of the Italian mafia

Разходка в парка

Гледна точка на Вероника

След партито снощи се прибрах вкъщи. Цялата ситуация с Райън и момчетата ми се струваше много странна. Не изглеждаха на себе си, бяха притеснени и съм сигурна, че не ми казаха цялата истина. Нито веднъж не съм се засичала с това момиче Пайпър в кафенето. Ако идва толкова често, би трябвало да я засека поне един път. Когато слязох долу, за да си викна такси, чух как обсъждаха нещо за някакъв чип. А и Лари да кара толкова скъпа кола на тези години, нещо не ми се връзва. По принцип не съм момиче, което се вълнува от пари, но харесвам колите и нямаше как да не забележа Rolls-Royce-a, паркиран до тях. Може пък и аз да си внушавам някакви неща, все пак не ги познавам напълно, а и коя съм аз, че да им се меся? Ще спра да си мисля такива неща и ще започна да се оправям за университета, защото ще закъснея. Облякох се, оправих косата си и си сложих лек, ежедневен грим. Взех чантата си и излязох от апартамента. Качих се на автобусът и седнах на едно от местата  най-отзад. 

Слязох на спирката и веднага се запътих към голямата сграда. Тази сутрин нямах време да посетя момчетата в кафенето, но ще го направя в почивката. Отидох в залата, където се запознах за пръв път с Микеле. Първите две лекции ще прекарам там, довършвайки сайта ми. Седнах на мястото си, но Микеле го нямаше все още. За мой късмет Ема беше вече тук и седна на компютъра от другата ми страна. 

-Защо не  ми каза, че е имало купон снощи?-попита блондинката.

-Микеле ме покани. Аз не исках да ходя особено, но той настояваше.-отговорих й, а тя се усмихна и повдигна игриво вежди.

-Микеле, а? И какво правихте с него?-продължи с въпросите като се кикотеше.

-Говорихме си и по едно време забелязах Райън.-казах, а Ема спря да се усмихва и укокори очи.

-Познават ли се?Илай беше ли там?

-Всички бяха там. Райън се познава със сестрата на Микеле.-въздъхнах и се заиграх с пръстите на ръцете си.

-Оуу, ясноо! Вероника ревнуваа.-изкиска се, а аз я ръгнах леко с лакът.

-От какво ревнува Вероника?-Микеле се появи и седна до мен.

-От нищо, не я слушай.-отвърнах, а той повдигна едната си вежда.

-Защо си тръгна така снощи? Партито продължи до сутринта, трябваше да останеш.-попита момчето до мен като облегна ръка на стола ми.