Опознаването

315 20 2
                                    




Гледна точка на Вероника

Оставаха само още пет минути до почивката ми и най-накрая щях да си отпочина малко. През цялото време си мислех за момчето от кафенето и как с приятеля му се държат наистина мило с мен. Интересни хора си и определено искам да ги опозная повече. Всички тук са ми интересни, но те двамата привлякоха вниманието ми най-много. С Ема се бяхме разбрали след като лекциите приключат да се разходим из центъра на Милано и да хапнем пица. А за събота вечер решихме да отидем в някой клуб и да се позабавляваме. Не съм посещавала нощните клубове тук, но определено искам да разбера как се забавляват хората тук. Професорът, който ни обясняваше нещо за софтуера ни освободи и всички станаха от местата си. Взех си чантата и преди да изляза казах на Ема, че ще се видим полсе.

Излязох от университета и пресякох улицата, за да стигна до кафенето. Видях Райън и Илай да се смеят през прозореца и влязох. Двамата погледнаха към мен веднага щом чуха малкото звънче над вратата, когато я отворих. Изглеждаха радостни от появата ми и се приближих към тях.

-Ciao bella!*-поздрави ме Илай, а аз се засмях леко.(*Здравей, красавице!*)

-Ciao, ragazzi!*-казах и те се спогледаха изненадано. И аз знам някои изрази на италиански.(*Здравейте, момчета!*)

-Vuoi iscire un giorno?*-попита ме нещо, но този път си нямах и на представа какво ми говори и затова го погледнах объркано.(*Желаеш ли да излезем някой ден?*)

-Да продължим на английски.-предложих и тримата се засмяхме.

-Искаш ли нещо?-попита ме Райън и погледнах към него.

-Ам...едно ягодово смути.-отговорих, а той кимна.

-Седни на някоя маса, а аз след минутка ще ти го донеса.-каза и аз кимнах.

Огледах се за свободна маса и погледа ми спря на една в ъгъла до прозореца. Запътих се към нея и оставих нещата си на стола. Настаних се удобно и се загледах през прозореца, докато чаках Райън. Наблюдавах хората отвън и колко спокойни бяха. Никой не бързаше за никъде, всеки се наслаждаваше на момента. Усетих някой до себе си и обърнах глава. Беше Райън с поръчката ми, а в другата си ръка държеше парченце пай. Остави нещата пред мен и се настани на мястото срещу мен.

-Не съм поръчвала пай.-казах объркано, а той ми се усмихна сладко.

-Знам, това е от мен! Приеми го като малък приятелски жест.-отвърна и се засмях леко.

The secret of the Italian mafiaOnde as histórias ganham vida. Descobre agora