The secret of the Italian mafia

Уговорка за купон

Гледна точка на Вероника

-Как си прекарахте снощи?-попита ме леля, веднага щом се прибрах.

-Добре!-отговорих кратко и събух обувките си. 

-С чичо ти утре сутринта заминаваме за Венеция. Ще стоим там една седмица, нали ще се оправиш сама?-попита тя и двете седнахме на дивана в хола.

-Да, разбира се! Не се притеснявайте.-уверих я и й се усмихнах леко.

-Ще отида да оправя багажа. Ако си гладна има палачинки на масата в кухнята.-каза ми тя преди да излезе от стаята и да ме остави сама. 

Взех телефона си и разгледах снимките от Комо. Реших да кача някои в Инстаграм, а след това изпратих на Райън общите ни снимки. Имах да уча малко за утре, но преди това ще си взема душ. Отидох в банята и съблякох дрехите си. Пъхнах ги в коша за пране и влязох под душа. Нагласих си водата и я оставих да се стича по тялото ми като отпускаше мускулите ми. Изкъпах се набързо, увих хавлия около тялото си и отидох в стаята си. Приготвих си удобни дрехи, които облякох и след това се заех със сушенето на косата си. След като приключих с всичко, си извадих учебниците и записките си и започнах да уча. Беше ми трудно да се съсредоточа, защото постоянно мислех за случката от снощи в клуба. Накрая се отказах да уча, защото и умората указваше влияние и реших да си легна. 

***

Събудих се от алармата си и измрънках недоволно, защото не ми се ставаше, но нямаше как. Изправих се от леглото си и отидох в банята, за да измия зъбите и лицето си. Оправих косата си, сложих си малко грим и се върнах отново в стаята си, за да се облека. Приготвих си бяла, къса тениска и черна, дънкена пола къса малко над колената. Облякох се и приготвих нещата си за университета. Взех телефона си и се обух. Излязох от апартамента, заключих и бързо се запътих към автобусната спирка, защото не исках да закъснея. Планирам преди лекциите да се отбия до кафенето и да се видя с момчетата, а и ми е нужно кафе, за да се разсъня.

Качих се в автобуса и седнах на едно от многото свободни места. Изненадах се, че нямаше много хора, както друга сутрин. Когато спряхме на следващата спирка, не очаквах да срещна Микеле. Той се огледа къде да седне и когато ме видя се усмихна. Приближи се и седна на седалката до мен.