Mission: Passion

Chapter 11: This kiss was a whole fire

Измина една седмица от престоя ми в къщата на семейство Капоне. През тази седмица не се случи нищо интересно, защото не можех да намеря нищо, което да помогне на управлението. Проведох няколко разговора с Андрелана, която ми разказа от къде произхожда семейството, но тази информация не ми беше полезна. Блейк ми каза, че са прочели и проучили подателите на писмата и самите писма, адресирани до Алесандро и остановихме самоличностите на двамата податели. Писмото, което аз прочетох беше от професор Джош Милграм. Джош Милграм е един от най- добрите доктори в сферата на биохимията и ботаниката в целите Съединиени щати. Единствените по- скорошни данни, които откриха компютърните специалисти от кибер отдела са, че Милграм е започнал работа по прокет, който нарекъл ,,А-481". Няма никакви данни какво представлява този проект, с какво е свързан и нямаме представа дали този проект въобще е свързан с Алесандро. А другите две писма бяха от мъж, чието име беше Алън Монро. Плашещото в цялата работа с въпросния тип беше, че името му ми беше много познато. А когато попитах Кейтлин да ми изпрати снимка на Монро, тя ми каза, че трябва да се консултирам с Блейк, защото информацията за този човек била секретна. И бях сигурна, че Блейк криеше нещо от мен, защото от седмица насам прехвърляше обажданията си на Кейтлин и също така дясната ръка на шефа ми намекна, че с Блейк са говорили за изтеглянето ми от мисията. Имах изключително много въпроси към Блейк и се надявах да ми даде точни и пълни отговори. За Бога, те дори не искаха да ми изпратят снимка на този Алън Монро! Какво им ставаше? Смятах да разбера само след няколко часа, когато се прибера. Но най- важното, което исках да разбера е защо, по дяволите, Блейк е говорил с Кейтлин за изтеглянето ми от мисията? Имам предвид, знам, че засега не съм намерила кой знае колко полезна информация, но хей, дойдох тук едва преди седмица!

- Така си зяпнала тази стена, та имам чувството, че ще пробиеш дупка в нея само с усърдното ти мислене.- каза Никол сериозно. Тя се беше намръщила и ме гледаше с леко притеснение. Когато отново не обърнах внимание на поредния ѝ опит да проведе разговор с мен, тя въздъхна и седна на масата пред мен. Хвана брадичката ми и обърна главата ми към нея.

- Да, Никол?- попитах с раздразнение. В очите ми блестяха пламъчета гняв.

- Виктория, държиш се странно. И леко плашещо.- отговори тя и стана от масата. Точно щях да ѝ отговоря, когато Лаура влезе в кухнята при нас.