Mission: Passion

Prologue

Ако само знаех на каква мисия ме пращат. Може би никога нямаше да я приема. Но все пак казвам – може би.
Преди бях малко момиче с жесток и гаден живот, а когато пораснах? О, когато пораснах всичко се промени. Зарязах шибаното си минало и станах агент на ЦРУ. Чудно как ме вкараха при тях, тъй като години преди това си имахме разправии заради глупостите ми.

Сега ли? Сега съм обикновен човек, който се радва на живота... е, до колкото можеше да бъде обикновен животът на полеви агент, но поне не е като преди.
Да си агент на ЦРУ си има добрите и лошите страни. Обожавам работата си, обожавам хората в обкръжението си и ми е адски приятно. Но...

Кой би помислил, че аз, един от най- успешните агенти на ЦРУ, бих се влюбила в един от най- големите врагове на тайните служби? Да, точно така - никой. Дори аз. Но от цялата ми история научих едно нещо- никога не казвай никога. Не съм си и помисляла, че някога ще си падна по Алесандро Марона.

А още по - изненадващото бе как той успя да отключи някакви емоции и да се влюби в мен. Разликата в животите ни беше огромна- той мафиот, аз работник за тайните служби. Но не всичко беше толкова различно. Той беше дяволът и се гордееше с това, а аз - аз също бях дявол, но не се гордеех с това. И се опитвах да стана ангел, но честно казано, влезеш ли един път в кръговете на Ада, повече измъкване няма. Сатаниското ми минало ме застигна.
Още по- лошо беше обаче бъдещето - изпратиха ме на мисия под прикритие в покоите на Алесандро Марона – пра- пра внук на един от най- големите италиански мафиоти, където трябваше да бъда една от многото чистачки в имението му. Трябваше обаче да измъкна повече информация. Започнах работа и в бара, който държеше, като стриптийзьорка. Но след време, постоянните ни срещи, погледите, които си хвърляхме, целувките, които си крадяхме, се превърнаха в нещо много повече. Беше ми приятно около него, намирах си всякакви поводи да бъда около него. Пламъчето, което имаше между нас прерастна в огромен и див пожар. Страстите ставаха все по-големи, желанието все по- силно, а обожанието между нас- безгранично. И накрая какво - взех, че се влюбих. Но това не ми донесе нищо добро. Забърках се в толкова глупости и то само заради сина на мафията. Но си струваше, мамка му! Струваше си!