Mission: Passion

Chapter 7: Good morning, Miss Bradshaw

 
  Алармата ми звънна точно в десет. Разтърках очите си и станах от удобното ми легло. Отидох до голямото огледало в коридора ми и когато видях отражението си се уплаших. На нищо не приличах, а имах едни петнадесет минути да се преведа в приличен вид. Побързах да вляза в банята за един душ. След като приключих, отидох в стаята си и извадих червен плетен пуловер и сиви дънки с висока талия. Набързо ги облякох и сложих гердана си с  птица на него. Реших да не слагам часовника си и да сложа други обеци, защото на ЦРУ със сигурност не им се слушаше какво смятахме да правим тази вечер с Пит.

  Напръсках се с любимия си парфюм с мирис на горски цветя и си взех гримовете. Отидох пред огледалото в коридора и си сложих тъмното ми червено червило. Извих миглите си и си сложих спирала и бях готова. Косата ми беше естествено начупена, затова нямаше смисъл сега да я къдря с машата. Изглеждах страхотно. И когато погледнах часа установих, че съм се оправила само за двадесет минути. Сега имах още двадесет на разположение да оправя масата.

  Заех се с поставянето на вилици, салфетки и чаши за виното. След това сервирах чиниите пълни със спагети. Мисля, че малко прекалих с порцията на Питър, но съм сигурна, че цял ден не е ял нищо и щеше да бъде много гладен. След като изкарах виното, седнах на дивана и зачаках. Пуснах си музика и погледнах към часа. Вече беше единадесет без петнадесет. Изпуфтях. Нямаше ли вече да ми звънне?

  Мамка му, утре смяната ми започва в шест и тридесет. Как щях да се наспя за толкова кратко време?

  В този момент телефонът ми звънна и видях непознат номер на телефона си. Знаех на кого е този номер. На Питър. Вдигнах и казах:

- Хей, къде си?

- Свърших по- рано, но исках да се прибера и да се изкъпя. Готов съм, така че ми напиши адреса си.- каза Питър, а аз се усмихнах.

- Веднага ти го пращам.- побързах да отвърна. Вече нямах търпение да го видя.

- Добре, Бамби, до скоро!- каза той и ми затвори.

  Написах адреса си и зачаках. Изведнъж ме обля вълна на адреналин и започнах да подскачам и пищя като тийнейджърка. От толкова време не съм го виждала, а така ми липсваше. Нямах търпение да дойде и да го нацелувам, прегърна... Прехапах долната си устна и се усмихнах.

   След близо двадесет минути на вратата ми се почука. Ухилих се до ушите и станах със скоростта на светлината от дивана. Заприпках до вратата и когато я отворих срещнах чифт кафяви очи, изпълнени с топлина.