Mission: Passion

Chapter 14: Criminals from flesh and blood

Измина още една седмица от престоя ми в къщата на семейство Марона. Не бих казала, че се случи нещо интересно след вечерта, в която Алесандро дойде в квартирата ми. Блейк напълно спря контактът си с мен и вече разговарям само с Кейтлин, което ме ядосва до краен предел, но за огромно съжаление съм безсилна. Когато му звъннах вечерта след като Алесандро си тръгна, Блейк ми каза, че от тук нататък ще изпълнявам команди и ще говоря само с Кейтлин. Не можех да повярвам, че Блейк спира контакта си с мен. Правех безброй опити да се свържа с шефа си, но нито един от тях не беше успешен. А когато попитах Кейтлин да ми обясни защо Блейк не иска да говори с мен тя само изсумтя и избегна въпроса ми. С Алесандро почти не се бяхме виждали тази седмица, тъй като през деня е във фирмата им, а нощта прекарва с Итън в ,,Черешови устни". Почти не се беше прибирал тази седмица и като се замисля съм влизала да чистя в стаята му само един път. Не, че ми беше залипсвал, но все пак ми беше нужен, за да изкопча нещо от него. Трябваше да се заема с разследването на А-841. Също така нямах никаква информация за Алън Монро, който издирвах. Преди бях категорична към себе си, че единственият човек, с когото ще говоря за Монро ще е Блейк, но след като той премина към режим ,,игнориране", реших, че трябва да се посъветвам с човек, който е прекарал доста време с Алесандро- Питър. Така и всъщност се озовах в килера на къщата или по- известен като една от стаите, в която няма камери, с Питър. Представете си колко беше изненадан, когато както си вървеше към кухнята го дръпнах и се озова в килера.

- Защо, по дяволите, ме издърпа така?- възкликна той. Аз сложих ръка на устата му и включих осветелението в килера.

- По- тихо!- крещях, шепнейки. Той махна ръката ми от устата си и ме погледна объркано.

- Какво става?- попита Питър и аз се облегнах на стената зад мен.

- Имам въпроси.- отвърнах и той повдигна едната си вежда.

- За Алесандро ли?- каза той.

- Не.- казах и направих кратка пауза.- За Алън Монро.

През лицето му премина объркване. Със сигурност знаеше човека с името Алън Монро, вероятно просто беше изненадан от къде аз знам за него. Той също се облегна на стената и небрежно ръката му премина през косата му. Потупваше с крак по пода и изведнъж стана нервен. Защо ли имах чувството, че ще ме излъже какъвто и въпрос да му задам.