Mission: Passion

Chapter 1: I can't breath

– Първа!– изкрещях, когато стигнах линията.

– Това не е честно. Ти не си човек!– каза, задъхана Джейн със своя английски акцент.

– Хора, за професията си сте доста бавни.– засмях се почти останала без дъх.

– Та това са десет километра, нормално е да се уморим. А ти- ти дори не изглеждаш на половина уморена. Как?– вдигна ръце във възудха Роберто.

– Все пак съм капитан на екипа, а капитаните винаги са най-добрите добри във всичко.– протегнах ръце, за да стегна опашката си и се засмях.

– Искам вода!– изкрещя Георги, едва ходейки. Честно, ходила съм в България и съм се състезавала с момче и си беше бърз. Но този българин от моя екип е бавен като охлюв.

В екипа ми сме от всякакви народности - Георги Петров е от България, Роберто Навас е мексиканец, Раян Пиърс и аз сме от Америка, а Джейн Питърс е от Англия.

Блейк Евънс - шефът ми, ни събра и се получи доста добър екип. Доволна съм от тях, колкото и да ме дразнят с мързела си. Аз съм един от най- добрите агенти на ЦРУ, а съм на 22. Влязох в длъжност преди четири години и това е най- приятната и невероятна работа на света. Падам си по приключения и тайните служби ми ги осигурява.

– Дръж. –каза Джейн и му хвърли бутилка с вода.

– Между другото, чухте ли за какво говорят всички?– попита ни Раян.

– Не, за какво?– казах и събрах вежди. В тази организация постоянно се говореше за нещо. Ама буквално. Ако имаше нещо, ЦРУ ще го изклюкарят. Там бяха най- големите клюкарки.

– Цялото управление говори за Алесандро Марона.– когато чух това скръстих ръце пред гърдите си. Винаги правех така, когато искам да се отбранявам или нещо, което съм чула не ми е харесало. Георги почти изплю водата си, а Джейн издаваше звуци все едно ще повърне.

– Какво за него?– пита Роберто.

– Питър е съобщил нещо на Евънс, нещо за действия, които Марона смята да предприеме. Той не е чул добре какво се случва и сега всички говорят и предполагат какво се случва. Блейк ми каза, че предполага какво е, но не иска да издава.– обясни ни Раян. Започнах да пристъпвам от крак на крак.

Винаги съм мразела Алесандро Марона- пра- пра внук на бащата на мафията. Самото зло и най- отвратителния човек, който съществуваше. Толкова го мразех и нямах търпение вече да бъде пипнат и да бъде натикан зад решетките.