Гледна точка на Лаура
На следващата сутрин, с Рос седяхме на балконите си и работехме върху проекта си. Днес часовете бяха отменени заради празник.
- Не разбирам проекта ни...
Аз извъртях очи игриво и се усмихнах.
- Не се притеснявай, аз ще свърша повечето работа.
- КАКВО?! НЕ! Аз искам да помогна... Не искам моето бонбонче да се измори.
Изкисках се.
- Аз не съм бонбонче, и не се притеснявай, аз ще свърша повечето работа, свикнала съм.
- Е, не този път, защото аз ще ти помогна.
-Рос....-изхленчих аз.
-Лаура....- изимитира той гласа ми.
- Ще свърша повечето работа, а ти ще стоиш и ще си почиваш.
- Неп.
- Рос, казах нещо....
- Наистина ли ще спорим за това?
Въздъхнах.
- Да, да, ще спорим.
Гледна точка на Рос
Лаура продължи да хленчи и да хленчи, че тя трябва да свърши поне по-голямата част от работата.
Аз просто въздъхнах и се пресегнах, за да я целуна по устните и тя да спре да говори.
ФОЙЕРВЕРКИ НАД ЦЯЛОТО НИ ТЯЛО!!!!! Мисля, че й беше малко неудобно, все пак не сме официално заедно...
Когато се отдръпнах, тя се усмихваше.
- Това е един начин да те накарам да млъкнеш.- усмихнах се аз.
Тя кръстоса ръце.
- Какво ти дава право да ме целуваш, мистър Линч?- усмихна се тя.
- Ами, интересувам се от теб по един специален начин.
- Все още не сме го направили официално.
- Ееее, трябва трябва ли да го направим?- усмихнах се шеговито аз.
Тя просто извъртя очи.
- Не излизам с играчи... съжалявам.- нацупи се тя шеговито.
- Ти каза, че вече не съм такъв. Това ме квалифицира за твое гадже.
Тя поруменя лудо и усмивката й леко се скри.
-Какво не е наред?
- Рос.... Как мога да съм сигурна, че мога да ти се доверя?
Това, което ми каза, малко ме нарани...
- Какво говориш? Познаваме се от години!
- Аз... съм те виждала хиляди момичета, Рос.... накрая просто ти писва от тях....
Отговорих колебливо, след като чух изчерпателния й отговор.
- Лаура, никога няма да те накарам да плачеш... з-з-знаеш това, нали?
Тя наведе глава засрамено.
Повдигнах брадичката й, за да че погледне в очите.
- Лаура....можеш да ми се довериш...-пророних меко аз.
- Аз.... Аз знам, че мога.
- Тогава, какво те задържа?
Тя въздъхна.
- Риска сърцето ми да бъде разбито.- каза тя меко.
Тя погледна надалече от мен...
- Лаура, никога няма да разбия сърцето ти...
Тя отново ме погледна и можех да прочета в очите й, че е направила решение.
- Това е проблемът, Рос....
Тя се усмихна...докато аз се обърквах още повече.
- Какъв?
- Ще бъде чест ти да разбиеш сърцето ми....
Лаура продължи да се усмихва, докато аз ставах емоционален.
Аз обхванах шията й с ръце и се пресегнах, за да я целуна.... тя отвърна на целувката по мек и сладък начин.
Невероятно е как едно малко докосване може да ти даде най-силното чувство, което някога си изпитвал.
И двамата се отдръпнахме, взирайки се в очите на другия.
- Съжалявам, Лаур.... но никога няма да ти дам тази чест.
