Гледна точка на Рос
Аз и Лаура все още бяхме на нашата малка вечеря... И мисля, че на нея й харесва. За първи път излизаме заедно на вечеря, при това само на минута от домовете ни.
Тя обикновенно казва, че няма време да излезе със мен само и единствено, за да учи.
Лаура: Благодаря за вечерята, Рос.- усмихна се тя.
Аз: Няма проблем, задължен съм да ти се отплатя за доброто ти преподаване.
Лаура: Все едно.-изкиска се тя.
Сервитьора опакова остатъците ни и ние излязохме.
Беше малко тъмно, макар че беше само шест и половина вечерта.
Държах ръката на Лаура, докато се прибирахме. Тя дори не забеляза, че я държа.
Аз: Наслаждаваш ли се на общите ни часове?
Лаура: Разбира се.
Аз: Не те ли притеснявам по една или друга причина?
Тя се изкиска.
Лаура: Не, изобщо. Всъщност е забавно ти да си наоколо
Аз: Оооо, това е сладко.- казах аз шеговито.
Тя ме плясна игриво, докато се кискаме.
По време на пътя ни, имаше моменти на мълчание, в които аз просто се взирах в земята или нагоре в луната.
Лаура: Може ли да те попитам нещо?
Погледнах към нея.
Аз: Какво искаш да ме попиташ?
Тя погледна колебливо и разтревожено.
Лаура: Напоследък.... се държиш... различно.... около мен.
Различно? Какво има предвид тя?
Аз: По какъв начин различно?
Лаура: Ами...- тя погледна напред и игнорира лицето ми.- първо.... поиска да ти преподавам... второ.... все още не си си намерил друго момиче....
Това значи ли нещо?
Аз: Това не е ли добре?
Лаура: Не, нормално е. Просто съм.... сериозна.
Аз: Добре, нека го кажем така: ти ми влияеш в положителна посока.
Тя се изкиска
Лаура: Полъскана съм.
Тогава стигнахме до домовете си и аз я придтужих към предната врата на нейната къща.
Лаура: Благодаря отново за вечерята, Рос.- тя се усмихна.
Аз: Виждаш ли колко може да ти бъде забавно, ако не се затваряш в стаята си, за да учиш?
Лаура: Да.- изкиска се тя.
Настъпи една отвратителна тишина. Във филмите, сега трябва да се целунем. Все още държахме ръцете си.
