Гледна точка на Лаура
На следващия ден бяхме на училище. Бях при шкафчето си и си говрехе с Рейни, която беше до мен.
- Значи Рос е много романтичен.
- Така е. Но понякога продължава по-дълго и е сладко да се гледа.- не забелязах, че се усмихвам, докато слагам учебниците си в ръцете си.
Затворих шкафчето си и погледнах приятелката си, която се усмихваше.
- Какво?- присвих вежди аз.
- Никога не съм те виждала такава преди. Джени ми каза, че преди си мислела само за училище, а виж се сега.
- Е..... не се чувствам различна.
- Заради Рос, той те променя, в най-добрия смисъл на думата.
- Е..... Рос е първото ми гадже, просто се наслаждавам.
- Той ти прави много романтични жестове.
- Не е вярно.
- Всеки ден идвате на училище заедно.
- Ъмммм, ехо? Ние сме съседи.
- Той ти произнесе сладка реч, когато се скарахте.
- Напълно нормално.
- Беше само три долара.
- Направи ти олтар в шкафчето си.
- Добре, Рейни, разбрах! Той прави много романтични неща за мен, и?
Преди отново да проговори, тя ме гледаше в продължение на няколко секунди, а следващото нещо, което каза..... ме накара да замръзна на място.
- А ти какво си правила за него?
- К-какво имаш предвид....
- Аз и Рос не сме много близки. Но имам приятелка, която Рос някога харесваше. Тя твърди, че е била първата му мишена.
Той никога не ми беше казвал за онова първо момиче.
- И-и...- заекнах аз.
- Рос тогава още не е бил играч. Решил е, че е влюбен. Давал й е всичко, което пожелае. Но тя се почувствала зле, защото...... никога не му е дала нищо и не е направила нищо за него. Тя много обедня, откакто родителите й се разделиха. Почувствала се сякаш само го използва, затова се преместила надалече и оставила Рос с разбито сърце.
Никога не бях чувала това преди. Защо не ми го беше казал?
- З-защо ми казваш това?
