Гледна точка на Лаура
Бях в градината в училище. Тук беше препълнено с растения от клуба по науки. Намираше се точно до открития корт за баскетбол, на който Рос обикновено тренира, което ме радваше, когато идвах да уча тук от време на време.
Но за съжаление в онзи момент не беше там, най-вероятно обядваше или нещо такова.
Сведох глава и се опитах да се съсредоточа. Утре беше последния ден, в който щяхме да направим финалните тестове, след което свършвахме, за да имаме няколко дена подготовка за бала. Това всъщност беше хубаво, нали? След толкова стрес най-накрая идваше време за почивка.
Това място беше препълнено с такава енергия, че да ти се доще да учиш. Или само така си мислех. Мисля, че само си го мислех. Защото бях единствената, която учеше в следобедната почивка.
Обърнах на двадесет и шеста глава, физика. Препрочетох я няколко пъти, след което се изморих.
Все още имах около двадесет минути от обедната почивка, след което с Рос трябваше да отидем заедно в час. И като ги споменаваме, къде ли беше?
Прибрах учебниците си в малката си раница, станах от пейката и влязох вътре.
Повечето ученици бяха при шкафчетата си и си вземаха нужните им неща за последния час, а на други пък не им пукаше и все още бяха в заведението. Познавайки Рос, знаех, че щеше да е при шкафчето си, затова тръгнах натам.
-----------МАЛКО ПО-КЪСНО--------
Гледна точка на Рос
Бях пред шкафчето си, вземайки нужните ми неща и опитвайки се да игнорирам Сидни, която ме дразнеше.
- Хайде, Рос, просто помоли Лаура да ме избере за последния проект.- молеше ме тя.
- Няма да те оставя да използваш приятелката ми за по-високи оценки,-затворих шкафчето си я погледнах- освен това тя иска да е с мен.
- О, хайде, мооооооля теееее. В замяна, ще изляза на среща с теб.
- Какво? Не разбра ли, че си имам гадже?
Тя кимна.
- Имам Лаура....
- Да.
- Лаура Ма-ра-но. Тази, с която искаш да работиш.
- Да, разбирам, но какво от това?
Добре, това момиче беше странно.
- Рос, помисли си за предимствата, които ще получиш, ако аз и Лаура сме парт-
- Добре, виж-отрязах я аз.- Тя е моят партньор. Няма да изляза на среща с теб. И моля те, за твое добро, отиди на психиатър в скоро време.
Сидни присви вежди и си тръгна.
Боже, какви хора имаше в днешни времена. Завъртях се, запътвайки се към класната стая, когато видях Лаура, кръстосала ръце.
- Хей, Маршмелол.
- Ще ми обясниш ли защо те чух да говориш със Сидни за някаква среща?
- Ооо, да не би моята Жулиета да ревнува?
Изглеждаше сериозно сърдита.
Тя изглеждаше сериозно сърдита, но все пак имаше малка усмивка на лицето й.
- Нищо не е станало, Лаур.
Погледна ме, леко ядосано.
- Това не е нищо важно, няма да излизам със нея, гарантирам ти го. Сега може ли да влезем в клас? Колкото по-рано отидем, толкова по-рано ще се приберем.
Тя извъртя очи и бутна вратата на класната стая.
----------МАЛКО ПО-КЪСНО---------
Оставаше ни само да се приберем вкъщи. Лаура мълчеше, което беше ужасно сладко. Всъщност винаги, когато ми се сърдеше, беше ужасно сладка.
