Гледна точка на Рос
Отново бяхме на училище. Уикендът свърши бързо, което беше гадно. Имам предвид, защо трябва да учим пет дена, а да си почиваме само два? Твърде нечестно е.
Оправях си шкафчето и си вземах нещата, необходими ми за часа. Целунах една от снимките на Лаура, облепени върху шкафчето ми, след което го затворих.
Хммммм, защо трябваше да целувам картинка, когато можеш да я целуна наистина? Къде е тя? Ние дойдохме на училище заедно, само че се разделихме, за да си вземем по нещо от шкафчетата.
Започнах да се разхождам по коридорите, търсейки я, защото първия час започваше след тридесет минути.
Забелязах я на шкафчето й, както обикновено.
- ЛАУРА МАРАНО!- извиках закачливо, докато се приближавах до нея.
Околните се втурачиха в мен, но не ми пукаше. Просто я гледах право в очите.
- Боже! Не ме доближавай!- пошегува се тя.
- Ауч, бейби.-казах аз, облягайки се на съседното шкафче, претендирайки да не бъда наранен.
Тя просто се изкиска, закачливо извъртайки очи.
- Предпочитам маршмелол пред бейби.
- Както и да е, хайде да тръгваме за часа по науки, за да може да седнме заедно отпред.
- О, аз няма да влизам в първия час.
Зениците ми се разшириха.
- Лаура Марано пропуска часове?
Тя ме погледна.
- Не пропускам часове, извинена съм от pървите три занятия, защото ученическия комитет ще има съвещание.
- АЛЛЛЛ! Искам да дойда!
- Но ти не си част от ученическия комитет.
Ъх! Наистина не искам да присъствам в часовете, след като Лаура няма да я има до края на третото занятие.
- Но....но.....но.... Ти ще ми лиспваш.- казах аз като малко дете.
Тя затвори шкафчето си и ме погледна.
- Ще се видим по физическо.
Аз изстенах и кимнах.
- Забавлявай се без мен.- пошегува се тя, добавайки думите си към онези от преди малко.
Тя ме отмина, а аз тръгна към стаята по науки.
————————————————————
