Гледна точка на Рос
Все още бях на леглото си, взирайки се в стената и усмихвайки се като някакъв идиот.
- ОБИЧАШ ЛАУРА?!- очудено попита Роки.
Въздъхнах мечтателски.
- Не знам..... Но мисля, че е факт.
- За бога, знаеш ли изобщо какво е любов?- присви очи той.
- Странното чувство, когато виждаш Лаура постоянно. -погледнах го.- Това ли имаш предвид?
- Виж, Лаура е първото ти гадже. Съжалявам, че се съмнявам в теб, но.... Просто винаги си се отнасял с любовта като с игра. Сега казваш, че си влюбен?
- Защо, нещо грешно ли има?- попитах аз объркано.
- Не казвам, че е грешно, просто....
- Трябва да кажа на Лаура.- отрязах го аз.
- КАКВО?! НЕ!
- Не?- сбръчках чело аз.
- Да, недей! Слушай, тя също никога не се е влюбвала и може малко да се шокира, ако й го кажеш.
Отново се загледах в нищото, чувствайки се малко отслабнал след думите на брат ми.
--------------------
На следващия ден в училище
Гледна точка на Рос
Аз и Лаура бяхме в библиотеката. Тя четеше книга, а аз просто я гледах, мислейки си какво точно да й кажа. Мисля, че я обичам.....аз я обичам.
Не можех да използвам никоя от техниките си на сваляч. Те никога не минаваха при нея.
Значи просто ще се държа сладко тази седмица и ще видя дали и тя ме обича, предполагам.
Усмихнах се и я погледнах. Тя присви очи и ме погледна.
- Какво гледаш?
- Най-красивото момиче на света.
Тя поклати глава и отново погледна надолу към книгата си. Аз просто се усмихнах и станах.
- Ще се върна след секунда. Отивам да си избера книга.
Е, в библиотеката сме, трябва да почета малко.
Започнах да се разхождам из голямата библиотека. Хммммм, какво да прочета..... Минах покрай разделите за наука, училище, испански книги, комикси. Много момичета ми се усмихваха, но не ми пукаше. Имам предвид, не и след като имам Лаура.
